Депресия. Развод. Затлъстяване. Тежък диабет. Инфаркт или инсулт. Дори – заспиване на волана и смърт на пътя. Една-единствена диагноза може да предизвика всеки един от тези „черни сценарии“. Какво представлява сънната апнея и как да я отличим от уж „безобидното“ хъркане? Кои са хората в риск? Има ли спасение за тях и къде могат да го намерят? – отговорите дава пред списание BETTY подп. д-р Пламен Титоренков, д.м., главен асистент в Клиниката по пневмология и фтизиатрия на ВМА.

 

„Хъркането е звуков феномен, получаващ се при преминаване на въздушния поток през стеснени участъци на дихателните пътища, в резултат на което околните тъкани започват да вибрират. То безпокои съня на околните хора и често е причина двойките да спят отделно“, признава подп. д-р Пламен Титоренков. И уточнява, че съществуват много причини за хъркането – като инфекции на горните дихателни пътища, изкривена носна преграда, неудобна възглавница или неудобна поза по време на сън, умора и преумора, прекомерна употреба на алкохол или други упойващи вещества, затлъстяване, сънна апнея. „Хъркане може да се наблюдава при хора от двата пола, от различни възрасти“, отбелязва още пулмологът от ВМА.

 

 

Както става ясно, между т.нар. хабитуално хъркане и сънната апнея не бива да се поставя знак за равенство. Във втория случай дишането буквално спира по време на IV-та фаза на съня – т.нар. фаза на бързите очни движения. „При нея всички мускули на човешкото тяло са в състояние на максимална релаксация (отпускане), включително и тези на мекото небце, отделящо устната от носната кухина. В резултат на това, мекото небце запада и покрива входа на трахеята – ларингса. Това пречи на въздуха да достигне до белите дробове, за да се осъществи газовата обмяна“, разкрива механизма д-р Титоренков. „За да стане това, пациентът със сънна апнея се пробужда с мощно прохъркване, поема въздух и отново заспива. Не усеща пробуждането, тъй като то е в рамките на микросекунди, но това накъсва IV-та фаза на съня, която е най-важна, а това е причина за основния симптом на сънната апнея – повишената дневна сънливост“, допълва специалистът по белодробни болести.

 

 

Състоянието далеч не е безобидно. „В резултат на нарушеното дишане по време на сън, каквото всъщност е сънната апнея, се развива хроничен кислороден глад в организма, който, от своя страна, е причина за възникване на усложненията ѝ – затлъстяване, вторичен захарен диабет, трудно лечима с медикаменти артериална хипертония. За да се развият тези негативни ефекти върху организма, е необходимо периодите на спиране на дишането по време на сън да са с продължителност над 10 секунди“, подчертава главният асистент в Клиниката по пневмология и фтизиатрия на ВМА.

 

 

Основните симптоми на сънната апнея, освен повишената дневна сънливост, включват липса на жизнена енергия, почти постоянна умора, чувство за недоспиване сутрин след ставане от сън, напрегнатост, изнервеност, раздразнителност, повишен апетит (особено за храни, съдържащи т.нар. бързи захари – като различни десертни блокчета, кофеинови напитки), намалено либидо, изрежда ги д-р Титоренков. „Най-характерното оплакване обаче е повишената дневна сънливост – човек заспива лесно и почти веднага, когато чете нещо (дори и с интересно съдържание), гледа телевизия или театрална постановка, присъства на събрания, лекции и пр. Най-опасно е заспиването по време на шофиране – водач с тази диагноза може да заспива на всеки червен сигнал на светофара, даже и по време на движение. По статистически данни, сънната апнея е водеща причина за ПТП след употребата на алкохол и наркотици“, не крие пулмологът.

 

 

Диагностицирането на сънната апнея, оказва се, е лесно за специалистите като д-р Титоренков. „Провежда се полиграфско изследване на съня, при което човек спи в специализирана лаборатория/клинично отделение с датчици, регистриращи въздушния поток, минаващ през носа, движенията на гръдния кош и корема, насищането на кръвта с кислород и пулса. Полученият запис се анализира от компютърна програма и лекар-пулмолог, след което се предписва терапия“, обяснява специалистът от ВМА.

 

 

Като рискови фактори за възникване на сънната апнея могат да бъдат посочени наднорменото тегло (самата диагноза допълнително води до неговото покачване, което я утежнява, т.е. получава се порочен кръг), прекомерната употреба на алкохол и упойващи вещества, които допринасят за по-голямо отпускане на мускулите (включително и тези на мекото небце), преумората, която има същия ефект, недоспиването, лошата хигиена на съня, споделя пулмологът. Но е категоричен: „Сънната апнея засяга по-често мъжете от жените, по-често възрастните от младите хора, по-често по-пълните от по-слабите хора, но не е болест на пълните възрастни мъже! По-слабите хора също могат да развият сънна апнея, наблюдава се и при деца“.

 

 

Лекува ли се сънната апнея и как? „Понастоящем, единствен ефективен метод е терапията с апарати, създаващи продължително позитивно налягане в дихателните пътища – т.нар. СРАР-терапия. Те подават въздух под слабо налягане (измерено в смН2О) по време на вдишване, в резултат на което мускулите на мекото небце се поддържат в състояние на съкращения и то не запада върху ларингса“, обяснява д-р Титоренков. „Лечението се провежда всяка нощ по време на сън, няма краен срок, т.е. то е на практика доживотно. Пациентът е свързан с СРАР-апарата посредством маска с шлаух, която трябва да приляга много добре на лицето му. Може да сравним СРАР-терапията с шинирането на счупена кост или с носенето на очила“, дава пример пулмологът от ВМА.

 

 

Д-р Титоренков коментира и хирургичните методи за справяне с диагнозата. „Прилага се и оперативно лечение – чрез изрязване на части от мекото небце – но обикновено до 1-1.5 години след манипулацията настъпва рецидив. Освен това, не може да се отстрани напълно мекото небце, тъй като тогава ще изчезне границата между устната и носната кухина и всичко, което човек приема като храна и напитки, ще излиза през носа“, не крие специалистът по белодробни болести. „Допълнително – при пациентите със сънна апнея и тежко затлъстяване, захарен диабет, артериална хипертония – се прилагат и съответните медикаментозни лечения, но те не заменят терапията с СРАР-апарат“, подчертава лекарят „под пагон“.

 

 

„Усложненията от неглижирането на сънната апнея вече бяха споменати, но най-тежките са ПТП и, разбира се, здравословните – инфаркт, инсулт, тежък диабет, водещ до ампутация на крайници. В основата на тези проблеми стои промененият метаболизъм на клетките, които са „принудени“ да работят в среда с много по-ниско съдържание на кислород, поради силно ограничения, на моменти липсващ въздушен поток през нощта“, изтъква д-р Титоренков. „Не е маловажно да се отбележат и социалните усложнения, настъпващи в резултат на повишената раздразнителност на тези пациенти – социална (само)изолация, проблеми в семейното общуване, водещи до развод, депресивни състояния“, изрежда ги пулмологът от ВМА.

 

 

Д-р Титоренков е категоричен, че ефективната СРАР-терапия може да предотврати всички тези негативни „сценарии“ – в случай, че се използва редовно от пациента. „Лечението е достъпно в България, има различни фирми, внасящи съвременни СРАР-апарати, които, обаче, се продават на сравнително високи цени и не се реимбурсират от НЗОК. Това прави терапията на сънната апнея на практика труднодостъпна за хора с по-ниски доходи“, признава специалистът. Но не губи оптимизъм. „Положителна тенденция е информираността на населението ни за проблема „сънна апнея“. Негативната (най-вероятно, дължаща се на цените на СРАР-апаратите) е хората да не търсят квалифицирана медицинска помощ от пулмолог, а да се обръщат към алтернативни методи, за които не са налице научни доказателства, че са ефективни“, споделя тревожните си наблюдения подп. д-р Пламен Титоренков.