ЛаФамилия Лафазанови с премиерен моноспектакъл за пловдивската публика

Автор: Мария Луцова 648
ЛаФамилия Лафазанови с премиерен моноспектакъл за пловдивската публика

Кръстю Лафазанов ще зарадва пловдивската публика с премиерата на комедията „Пълнолудие Отложен живот” на 20 август от 20.30 часа в лятно кино „Орфей”. Актьорът се завръща на сцена с моноспектакъла, чийто автор и режисьор е друга активна част от ЛаФамилия Лафазанови – Елена Начева, пише plovdivtime.bg.

Тя е поверила тежка задача на Лафазанов като КОМИКадзе, което взривява идиотските ни страхове в спектакъла спасение от ковИдиотилия се делник. Смехотерапия за всеки с всички включени екстри или как да разсмеем сфинкс! Осмелете се да дойдете при нас и да си подарите лечебен смехосеанс от 90 минути с ДДС (Допълнителната Доза Смях), кани артистичното семейство. Билети за премиерния моноспектакъл се продават на касата в Дома на културата.

За театъра, живота, смеха и страховете, за силата на изкуството и умението ни да живеем разговаряме с Елена и Кръстю седмици преди гостуването им в Пловдив.

 

- Елена, Кръстю,  след като животът спря за месеци, вие го връщате в усмихнатото му русло с премиерата на „Пълнолуние Отложен живот”. Ще се смеем до сълзи или ще плачем от смях със спетакъла?

Елена: Надяваме се да ви разсмеем достатъчно шумно, шшш...умно и да прогоним насажданите страхове. Самоиронията, с която се отличава смехотерапията на Къци, винаги има целебен ефект за мен. Надявам се и за всеки от публиката да е така.

Кръстю:  Старая се. Концентрирам се върху подсказването на изход, не върху афиширането на безизходността и смазващите ситуации.

Елена: Театърът от древността е пространство, в което хората поне за няколко часа търсят спасение от прозата на живота. А днешната проза прехвърли поносимата доза...

 - От какво ще ни спаси представлението и терапия ли е смехът?

Кръстю : Живото изкуство е спасение. Когато сме заедно и смеховете ни се съберат, те усилват енергията си и я преумножават. Тя благотворно ни зарежда.

Елена:  Живеем в енергийна Вселена. Смехът и молитвата са високочестотни вибрации. Те са най-пречистващите настройки за човешките ни души. Но невинаги са ни заложени „фабрично”. Наша е отговорността да ги въведем в убежденията си и да се синхронизираме със Силата, от която извира живота ни, радостта ни, любовта.

Кръстю: Смехът е с доказани лечебни и терапевтични свойства. Както и музиката, както всяко изкуство. Изкуството ни извисява над принизяващите ни битовизми. Спасява ни от тях.

Елена: Живото изкуство не може да бъде подменено. То няма алтернатива. Именно заради вълшебството, което се случва в залата, където стотиците ни души стават проводници на Духа, който твори в нас и чрез нас.

Кръстю:  Публиката е наш сътворец. Затова без нея няма живо изкуство. Последните месеци го онагледиха. Театър има само, когато има Публика.

 - Кръстю, как се носи тежката титла КОМИКадзе, която сценаристът и постановчик Елена Начева ви е отредила?

Кръстю: Нося си я с удоволствие. Много ми допадна. Елена е царица на лафалафските игрословици. Извират от нея. Преди да стана КОМИКадзе, което взривява идиотските страхове, бях редови доцент д-р смехотерапевт. Но като дългопрактикуващ доЦент, бе установено, че съм извисил ценТностната си система и бях титулуван доДолар д-р Лафазанов. Най-новата ми титла КОМИКадзе е следваща по-висока и усмихната степен.

Елена : Да, по-висока усмихната степен, а не усмАхната степен.  Макар, че артистите сме призвани да представяме всякакви усмАхнати житейски ситуации и да ги взривяваме с усмивка. Самоиронията и Смехът  ни помагат  да разчистим пътя си от тежестта, с която нелицеприятната реалност ни затиска.

- Кризата с пандемията удари силно артистите. Как преживяхте липсата на сцена вие и успяхте да превърнете дома си в репетиционна?

Кръстю: Кризата с „пандемията”... Не сме я надживели все още. Репетициите у дома са само до репетиции „на маса”...

Елена: Без сцена и публика всичко става сякаш само насън. Искрено се молим светът-омагьосаният принц, да се отърси по-скоро от тази жабешка роля, с която ни върнаха назад в робовладелческите векове...

Кръстю:  Молим се хората да не решат, че след като толкова дълго са можели без театър, без концерти и живо изкуство, ще могат и занапред. Тъгата ми е, че ние артистите станахме излишни, но много повече тъгувам, че много  хора се хванаха като удавници за бита и ежедневието, за да оцелеят физически. А  това е разрушителен избор за психиката и духа на човечеството.

Елена :  Чрез спектакъла „Пълнолудие Отложен живот” се опитваме да разнищим тази тема – ако си вкопчен в бита и си роб на обстоятелствата - „всичко човешко вече ти е чуждо”. Взаимствахме израза  от сина ни, който го въздъхна в един ковИдиотски карантинен ден – на човеците вече всичко човешко им е чуждо. Не е нормално човеците да бягат от себеподобни като от чумави, а заболяване да дамгоса човек като прокажен и престъпник. Като артисти можем със смях, самоирония  и сарказъм да се опълчим на тази световна ковИдиотия.

Кръстю:  Смехът е сериозно нещо. Гръмне ли – взривява.      

 - В моменти на криза човек си прави равносметки, получава своите уроци. Кои бяха вашите?

Кръстю:  На шега или не на шега? На шега – разбрах, че шегите биват два вида – човечни и безчовечни. Безчовечният майтап, който си направиха с цялото човечество мракобесните сили, се надявам да бъде заклеймен и хората да си върнем свободата, не да останем роби и заложници на „новия ред”.

– А не на шега?

Кръстю: Разбрахме, че трябва да си търсим нова работа. И го правим.

Елена: Питаме наред всички приятели за каквато и да е работа, която не може правителство с решение да ни я отнеме и да ни остави без право на труд.

 –Е, вие пак се шегувате!

Елена : И ти ли, Бр ...Мария? Съвсем не!

Кръстю: 36 години сме на сцената, но след като стана толкова лесно да ни нокаутират с едничко щрак и да нямаме никакви права освен на безработица, няма място за шеги. Актьорството остава единствено хоби. 30 години оцеляхме с частния ни Театър ЕЛа, но в тези 50 на 30 на 50-процентни залози и времена, ще вършим само бутикова дейност.

Елена: Като Бутиквеници ще правим  ограничени бройки за отбрани бутикови клиенти.

-  Имате ли надежда, че ни очаква по-добро бъдеще и ще се върнем към свободата на живот отпреди пандемията?

Кръстю: Надеждата трябва да си я подхранваме, иначе сме се предали. А ние не се предаваме. Спектакълът ни е точно повик да озаптим ПълноЛудието, в което участваме и да не позволяваме да отлагат живота ни.

Елена: Живеем днес, утрето е само добро пожелание, но не е гарантирано. Вярвам на мъдреците, които определят безвкусния и разрушителен световен сценарий ала „пандемия” като тест доколко човечеството ще позволи да бъде ограничено в свободите си. Ако като мислещи и духовни същества се опълчим и не разрешим да ни отнемат всички свободи, за които предците ни са се борили, ще имаме бъдеще. Но ако от страх за кожите и клетките ни се оставим да ни заробят в цифровия концлагер, който са замислили, какъв живот си избираме?

Кръстю: Чак не е смешно, нали? Но ние с Елена сме твърдо решени да не вземаме насериозно всички тези извратени опити на ненаситната човешка алчност да заграбва и заробва.

Елена: Ще я излагаме на ха-ха-хаплива сатира и на безмилостен сарказъм. Всички сме част от една пълна лудница, в която мислещият е заразно болен, а излекуван е онзи, който се подчинява безприкословно.  Спектакълът ни „Пълнолудие Отложен живот” е надеждата ни за поне 90 минути по-добро бъдеще, в което искаме да ви потопим. Ще ви подарим и ДДС-то на тези 90 минути (Допълнителната Доза Смях).

Кръстю: Обърнете внимание -  не ви ги даваме на кредит - безлихвен кредит като на самоосигуряващи смеха си.

Елена: И няма да искаме да ни връщате друго освен усмивките от сцената огледално преумножени от вас в залата! Къци, защо си се умълчал?! Кажи, че ще празнуваме 30 години от лафамилното ни театрално приключение. Може и да почерпим... Може да заколиш петЕЛА.

Кръстю:  Какво ти е виновен петЕла, той братовчед ти ни запозна.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина