Църквата почита в първия ден от новата година, на 1 януари, Свети Василий, а в народния календар денят е известен като Васильовден. 

Имен ден празнуват Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.

Народът свързва празника на Св. Василий Велики и с обичая сурвакане като продължение на коледуването. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. Деца на групи също сурвакат стопаните на къщите. Сурвакарите носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. Домакините ги гощават, прието е да се дават и пари, особено на децата, които ни сурвакат.

 

Според народния  на Йордановден приключват „погановите”, ”мръсните” дни- това са 12 дни след Коледа, в които бродят страшни същества. 

 

Кукерските и коледарски групи спират ритуалните обхождания на селището и домовете. Завършва коледният цикъл, започнал с огъня на Игнажден, 20 декември. В нощта на Йордановден небето се отваря и се вярва, че направените пожелания ще се сбъднат.

 

На Йордановден се извършва кръщаване на водата, а след службата в църквата, свещеникът с литийно шествие се отправя към местната река или извор, в който се хвърля дървен кръст, а мъжете скачат в студените води, за да го извадят. Този, който извади кръста бива почитан от всички, даряван и смятан за скъп гост.

 

В Християнството празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. В момента на свещения акт небето „ се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб. 

 

Оттук идва названието на празника - Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на река Йордан и излиза от тях, символично предавайки тайнството на „смъртта” и „възкресението” на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек.

 

На Йордановден се провежда и над 200-годишното ледено хоро в Калофер. Десетки мъже влизат във водите на Тунджа. Те извиват хорото под звуците на тъпани и гайди. Дават спасения кръст на най-малкия участник. 

 

 

Именници: Йордан, Йордана, Данчо, Дана, Богдана, Богдан, Богомил, Божана, Божидар, Божидара

 

 

Обредното къпане за здраве, характерно за Йордановден, продължава и на Ивановден. Св. Иван е покровител на кумството и побратимството. Младоженците посещават своите кумове, като носят кравай, месо, вино и сядат на обща трапеза. 

Завършва коледният цикъл. Коледарските дружини правят своята последна сбирка, като често тържествено изкъпват своя водач, а той им устройва угощение.

 

Православната църква почита Св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан и го посочва като пратеник на Бога. Св. Йоан  е наречен още Предтеча, защото според Евангелието подготвя Пътя Господен- идването на Месия.

 

 

Църквата почита паметта на преподобния Антоний Велики. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.

 

На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".

Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. 

В народните представи Андон и Атанас са двама братя, ковачи, затова техните дни са един след друг  и се честват като празници на ковачи, железари, ножари.

 

 

Църквата почита свети Атанасий и Кирил Александрийски, но в народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Затова и празникът е известен и като Среди зима.

 

Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железар и, ножари, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. 

 

В превод от гръцки "Атанас" означава "безсмъртен".

 

Именници: Атанас, Таско, Наско, Трайко, Танка, Наца, Тана, Ачко, Живко, Траян, Траяна, Трайка.

 

Бабинден празнуваме на 8 януари, както и на 21 януари по стар стил. Денят отдава уважение на възрастните жени, които са помагали на родилките да раждат в миналото. Обичаят се възприема като завършек на празниците около Родество, но е по-скоро народен, а не християнски.

От 1951 година 21 януари пък е обявен официално за ден на родилната помощ и е професионален празник на медиците акушери. 

Въпреки че времето на бабите-акушерки отдавна отмина, обичаят все още е жив на много места в България и символизира благодарността към жените, които помагат да се появи новия живот. Измиването на ръцете символизира хигиената, която е трябвало да се спазва и била от изключителна важност за успешното раждане и здравето на детето.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й „полеят“. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите.

Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“

Уникалният български обичай "Къпанки" пък се провежда в Перущица. На всеки Ивановден по стар стил - 20 януари, младоженците, сключили брак през изминалата година, се къпят в ледената река Перущинска.