На 13 април (петък) от 18 ч. в Камерната зала на Пловдивския драматичен театър ще се състои премиерата на романа „Остайница“ от известната млада българска писателка Рене Карабаш (Ирена Иванова). Романът, който излезе с клеймото на ИК „Жанет 45“, веднага се превърна в литературно явление заради дълбоките си философски и морални послания, както и с психологическия усет на авторката при изграждане на образите.

Рене Карабаш (Ирена Иванова) e писател, режисьор и актриса. Родена е на 8 юли 1989 г. в град Ловеч. Завършила е Ловешката езикова гимназия „Екзарх Йосиф I”, а след това завършва бакалавърска степен по Приложна Лингвистика (английски и френски език) във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Стипендиант е в Западния католически университет в Анже, Франция и е магистър по театрална режисура към Нов български университет.

Рене Карабаш е автор на стихосбирката „Хълбоци и пеперуди“ (ИК „Жанет 45“). През 2015 г. книгата получава номинация за Национална награда „Иван Николов“, което нарежда Ирена сред най-младите поети, получавали номинация за този конкурс. През 2016 г. книгата е представена пред българската общност в Университета Кеймбридж и пред българска и чуждестранна публика в Българския културен институт в Лондон. А през 2017 г. книгата беше представена и в Българския културен институт в Прага.

Текстове на Рене Карабаш са преведени на словенски, испански, гръцки, английски, чешки и турски език и са включени в световни поетични антологии. През 2015 г. авторката печели първа награда за белетристика от Шуменския литературен конкурс „Боян Пенев“. През 2017 г. тя е в почетното жури на Националния литературен конкурс „Петя Дубарова“.

 „Романът „Остайница“ отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги обличат в мъжки дрехи. Кръвните вражди между фамилиите са ежедневие, любовта е равна на смърт, а жената е равна на двадесет вола. На нищо повече. Честта се измерва с „два пръста над челото“. В този патриархат смъртта е постоянна гостенка почти на всеки дом. Тази истина не е чужда, това е нашата истина. Историята на човека и изборите, които прави, последвани от необратимите последствия от тях. Книгата ни среща с Бекиа, едно момиче, което отчаяно иска да бъде син на баща си, който е искал да има момче. Докъде може да стигнеш, за да се превърнеш в син? Грях ли е да избягаш от смъртта? Грешка ли е да се отдадеш на страстта с цената на нечий друг живот? Това е история за човека отвъд пола, отвъд думите „син“ и „дъщеря“, „мъж“ и „жена“, за човека, събрал гнева и милостта на Господ в своите 21 грама душа.“

  „Велик роман. Тази книга е гордост за всяка национална литература, и тя ще бъде такава. Ако следващата година не вземе всички награди, просто няма да е справедливо. Очаквам и световните. Ти си писател, а този роман е голяма литература.“

Светлозар Желев

  „Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека. Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека.“

Владимир Зарев