Кръстовден празнуват християните на 14 септември. Църковното име на празника е "Въздвижение на Светия кръст Господен". 

Имен ден имат: Кръстьо, Кръстана, Кръстинка, Кънчо, Ставри.

Кръстът се изнася днес в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет, поръсват със светена вода къщата и харманът, поднасянето на трапеза. Спазва строг пост, не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки. на трапезата е позволено да се сложи грозде, печена тиква, питка и други задължително неблажни храни.

Народът вярва, че в нощта срещу празника всички молитви ще бъдат чути, а Господ слиза на земята и изпълнява всяка искрена молитва.

Слънцето от този ден нататък „тръгва назад“ към зимата и денят се „кръстосва“ с нощта – изравняват се. Времето застудява, водите на морето и реките изстиват. Настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон. Може да започне сеитбата на зимните житни култури и на Кръстовден се „осветява“ семето за посев.

Според църковното предание Света Елена, майката на император Константин Велики, била ревностна християнка. През 326 година тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.

Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм „Възкресение Христово“. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.