Автор: Соня Желязкова

Всепризнатият специалист в областта на земеделието Красимир Кумчев обяви идеята си да издигне паметник на плодородието на тракийските поля, което според него е причината Пловдив да бъде най-древният жив град в Европа и четвърти в света.

Проектът на Красимир Крумов, осъществен със съдействието на скулптура Цвятко Сиромашки, ще бъде внесен до края на тази седмица за разглеждане от заместник-кмета по култура, археология и туризъм Пламен Панов. Ако визията му за проекта бъде одобрена, предстои дълъг път към неговата реализация.

Какво стои зад идеята на Кумчев  и ентусиазма му за едно дългогодишно, изпълнено с уважение към Пловдив начинание – разказва самият той пред plovdivtime.bg.

Визия на "Фонтанът с ябълката"

–Какво зароди идеята Пловдив да има паметник, символизиращ плодородието на Тракия?

–След изчитането на голям брой хроники за хилядолетната история на нашия прекрасен град , аз се убедих, че най-важният фактор, поради който ние сме просъществували до този момент, е плодородието на тракийските поля.

От моя гледна точка това е аксиома – няма човек, който да не е съгласен, че първата причина Пловдив да бъде на 8000 години е именно това.  Има сведение, че тридесетхилядна войска е презимувала  по нашите ширини, а през пролетта е продължила похода си.  Ако разсъждаваме логически, това са 30 000 души на северния бряг на Марица, плюс тогавашното население на Пловдив през зимата. Какво би се случило, ако нямаше това количество храна?

По този повод в мен се роди идеята да има нещо, което да изобразява хилядолетната история на града ни.

–Какъв беше вашият проект преди време и защо се оказа неуспешен?

–Тази мисъл беляза началото си преди малко повече от 15 години. Исках да направя една ябълкова градина в центъра на Пловдив, като това да бъде символът на изобилието. Написах едно предложение към тогавашния кмет Иван Чомаков, като той приветства идеята. Тогава за място бях избрал Небет тепе. Последва среща с директора на Стария град, след което  предложението ми бе отхвърлено.

Когато на власт дойде Славчо Атанасов поднових анонса и идеята се прие много добре. За място предложиха Център, в близост до Пощата. Оказа се обаче, че Общината има съмнения дали тежестта  на саксиите няма да навреди на надлеза на пощата. 

След този случай спрях да проявявам инициатива, стана ми обидно.

–Какво възроди интересът ви да внесете нова идея?

–Пред година си мислех дали не можем да променим концепцията и да направим нещо друго. Декември месец на 2019 година се обадих на Цвятко Сиромашки и му казах : „Имам идея, а човекът, който трябва да я осъществи, си ти!” .

Той много приветства инициативата. Направихме една среща в Стария град, която продължи цели осем часа, зимно време - на 4 градуса температура. И така вече 13 месеца работим заедно.

Той изпипа визията на Фонтана, къде е да бъде ситуиран, подходящи материали и така нататък.

 – „Фонтанът с ябълката”  – какви интерпретации влагате?

–Моята идея беше за символ на плодородието да изберем ябълката. Причините са следните : ябълката е царицата на плодовете. Отделно то това има различни препратки, които и други хора правят с този плод.

Освен това преди време Ню Йорк започнал да губи своята слава и станал известен с нарастващата престъпност, бунтове и стачки. Кампанията използвала изображения на червени ябълки, за да покаже, че той е един весел и ярък град, в който спокойно могат да идват туристи. Доброволци дори раздавали хубави червени ябълки на гостите по улиците. Така названието Голямата ябълка се утвърдило.

–Има ми тук намеса на широкото мнение за ябълката като греховен плод?

–Не! Подчертавам, че тук се прилага връзката само с плодородието на тракийското поле, първата причина за хилядолетната история на нашия прекрасен град. Добавям, че ако го нямаше пълноводието на река Марица, която ние наричаме нашата река, нямаше да сме тук. Няма друг подтекст.

–Къде ще бъде локализиран фонтанът?

–Мястото, което сме избрали, смятам, е перфектно за целта – улица,, Константин Иречек". Там е топлата връзка на Стария град и Капана. Тоест място, която се надявам да стане култово за хората.

С Цвятко се шегувахме, че подобно на софийските младежи, които си уреждат срещи не на паметника на Патриарх Евтимий, а „на Попа”, така и тук след време  сигурно ще казват „среща на Ябълката”. В разговорната реч на пловдивчани това се вплита по един елегантен начин. Красиво, нали?

–Разкажете ни малко повече за самата идея на „реката” във фонтана.

–Тук ние виждаме нещо различно. Вода тръгва надолу като река, което ще символизира Марица. Ние сме я направили достатъчно широка, за да покажем и пълноводието ѝ, и нейното значение за плодородието на региона.

За да обрисувам още малко визията за проекта на фонтанът на ябълката, ще споделя, че смятаме там да има поставено осветления, за да се откроява красотата на инсталацията.

–Кой ще финансира проекта ви?

–За да не натоварваме бюджета на Общината, ние сме решили „Фонтанът с ябълката” да бъде изграден изцяло със средства от дарения. От Общината ще търсим само съдействие от административен характер, както и да ни се даде мястото.

Но каквато и да е сумата, смятам, че пловдивският бизнес и пловдивчаните ще съумеят да откликнат на инициативата ни. Всеки, който усеща гордост от факта, че Пловдив е най-старият   жив град в Европа, естествено с цялото съзнание, че това се дължи именно на плодородието на тракийското поле.

–Какви са очакванията ви за живота на „Фонтанът с ябълката” през годините?

– В  неформални разговори със специалисти в областта на туризма сме обсъждали, че ако идеята ни се реализира, най-нормално е при посещение на туристи, турът им да започва оттам.  Да им се разкаже историята защо сме тук и с какво сме по-различни от останалите градове, съществували наравно с Филипопол.  Каква е причината гостите ни да се намират в най-стария жив град в Европа и четвърти в света. А оттам нататък да разглеждат Стария град и историята ни.