Нов стандарт предвижда хляб да се прави само от брашно без генномодифицирана пшеница, без консерванти или оцветители. Така ще се гарантира, че потребителите няма да купуват боядисан хляб, каквито практики се срещат, защото няма достатъчно ръжено брашно например.

Новите стандарти обогатяват асортимента на съществуващите, които са под логото “България”, казва председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева. Тези стандарти са за видове брашно като пшенично пълнозърнесто, ръжено и съответните видове хляб, които се правят от тях. Те допълват списъка на досегашните продукти по утвърден стандарт “България” - бял хляб, “Добруджа”, типов.

Нови стандарти ще гарантират на потребителите, че купуват висококачествен хляб, направен от български суровини, без неразрешени стабилизатори или оцветители. Не се допуска в състава на продуктите да се влагат консерванти и други добавки освен аскорбинова и оцетна киселина, както и емулгатор и ензими, и то само при технологична необходимост.

Брашната се произвеждат от българска пшеница и българска ръж, неподложени на генетична модификация, а хлябовете се приготвят от брашно по утвърден стандарт “България”, произведено в български мелнични предприятия, казаха експерти от Българската агенция по безопасност на храните, предава 24 часа.

“С въвеждането на новите стандарти се цели на потребителя да се предлагат традиционни за българската трапеза хлябове и брашна, от български суровини, приготвяни в миналото и предпочитани със своите високи вкусови качества”, обясниха експертите. Отличителното за видовете хляб и брашно по утвърден стандарт “България” е, че те са разработени в съответствие с европейските регламенти и същевременно са спазени българските традиции, добавиха от БАБХ.

Марияна Кукушева припомни, че въвеждането на стандартите се случи през 2011 г. по инициатива на държавата. Целта е да се гарантира качеството на суровините и проследимостта на производството на хляб. Този, направен по утвърден стандарт “България”, е обект на засилен контрол - от производителя, от БАБХ и от браншовите организации, обяснява Кукушева.

Стандартите са заложени, тъй като трябва доставчиците на продукти в детски градини и училища да предлагат на най-малките храни само по стандарт. Именно за да се гарантира качеството на храната за децата, министерството на здравеопазването вписва в наредба пълнозърнестия, ръжено-пшеничния хляб и ръжен като здравословни.

“Затова гамата на хлябовете по стандарт бе увеличена. Интересът на потребителите обаче е огромен. Затова ние очакваме, че през април най-късно тези хлябове по стандарт ще се появят и в търговската мрежа”, казва Кукушева. Според нея не може да се каже, че продукти, които не са по стандарта, не са полезни, но само тези производители, които следват указанията, подлежат на ежедневен контрол.

“По сигнали на родителски организации сме виждали хлябове, които не отговарят на характерните качества, придружаващи тези видове, особено пълнозърнестия”, обяснява Кукушева. Пшеница с високи хлебни качества е необходима за брашната по стандарт. За да има право производителят да сложи знака за стандарт за пълнозърнест пшеничен хляб, той трябва да съдържа 60% от същото брашно и 40% от тип “Добруджа”.

И двата вида трябва да са по утвърдения стандарт, направени от пшеница, която не е подлагана на генетични модификации. Може да се добавят течна ръжена закваска, хлебна мая, сол, питейна вода, при технологична необходимост - и добавки. Те трябва да отговарят на изискванията на европейски регламент и могат да са аскорбинова киселина, отбелязана със знак Е300, оцетна киселина - Е260 или моно- и диглицериди на мастни киселини (Е471) или техните естери (Е472).

Не се допуска влагането на оцветители и консерванти, е посочено изрично в документацията с изискванията за стандарта. Технологичните изисквания за ръжения и ръжено-пшеничния хляб са подобни. За да са сигурни потребителите, че ръженият хляб е направен при спазени изисквания по стандарт, той трябва да е тъмнокафяв и равномерно изпечен. Прави се от ръжено брашно по стандарт. Червеникаво кафяв до кафяв е храктерният цвят на ръжено-пшеничния хляб.

За направата му са необходими два вида брашно: пшенично и ръжено. Според Кукушева в момента надали имало човек, който да не е притеснен за реколтата и от пролетници, и от есенници. Преди няколко месеца се коментирали въпроси, свързани с напояването, а сега се оказва, че държавата не можела да отговори дали ще осигури вода на всеки български гражданин. Рязкото качване на температурите през деня и падане през нощта са характерни за февруари и март. Затова тези месеци не трябвало да се подценяват. Добрата новина е, че България е сериозен производител на пшеница спрямо вътрешните потребности и няма риск за хлебния баланс. През последните 7-8 години страната ни произвежда над 5,5 млн. тона пшеница, така че каквото и да се случи, няма притеснения, че количеството няма да стигне за хляб.

“Но имаме сериозни притеснения за фалити на зърнопроизводителите. Никой не може да застане срещу природата”, казва Кукушева. Тя обяснява, че българските хлебопроизводители работят по традиционни рецепти, които изискват основната суровина да бъде произведена от качествена пшеница.

“Трябва да се сложи край на безотговорното говорене, че България произвежда предимно фуражна пшеница. Напротив - България произвежда предимно хлебна пшеница, т.нар. меки сортове. Като такива оперираме като търговци в Черноморския басейн, в който конкуренцията е изключително висока”, казва тя. Уточнява, че фуражните сортове се отглеждат предимно в необлагодетелстваните райони, там, където има развитие на животновъдството. Нямало как качествен хляб да се произведе от такава пшеница.

Топлото време, липсата на влага и недостигът на пшеница вдигат световните цени. Поскъпването се отразява и в България, но според експерти няма притеснения за зърнения баланс в страната ни. Не може да се стигне до внос. Дори и да изнесем, ние сме нетноизносители. През тази година износът на пшеницата върви с много добри темпове, коментира пред “24 часа” земеделският министър Десислава Танева.

Тя обясни, че през декември спрямо предишни години са отбелязани едни от най-добрите нива при износа на пшеница. “Цената на пшеницата е отражение на търговията в Европа и света А тя зависи от запасите и производството, не може да се говори за непазарни цени”, каза министърът.

И допълни, че хлябът струва от стотинки до няколко лева в зависимост от вида и конкуренцията между производителите. Има ли недостиг на пшеница на външните пазари, със сигурност това ще се отрази на цената. Котировките вече се вдигнаха и това е нормален икономически процес, коментира Радостина Жекова - председател на Добруджанският съюз на зърнопроизводителите. Тя допълни, че засяването станало при изключителна суша. Още от миналата година липсват около 300 л дъжд, имаше суша в продължение на 5-6 месеца. Дългата есен позволила на болестите да се разпространят бързо, не липсвали и нападенията от мухи, което е голям проблем.

“Пшеницата в момента е в покой. Сега прогнозите са за две седмици с изключително високи температури за сезона. После се очакват застудявания, което ще доведе до изтегляния. За наше щастие, прогнозите дават да вали през февруари. Дано да се сбъднат”, каза Жекова.

Според нея зърненият баланс на страната няма да се обърка, тъй като България е голям производител и износител на пшеница. Добивите вероятно ще са по-ниски от миналогодишните, но това ще стане ясно през февруари и март. Пшеницата вероятно обаче щяла да е най-малкият проблем при цената на хляба Сигурно на нея ще натежат увеличението на тока, толтаксите и други фактори. Зърното нямало да е найголямото перо.

“Има жълтеене по пшениците. Много от замеделските производители мислят, че културата изпитва глад, защото не са торили. Но посевите в момента са в покой. Смятам, че сега е много опасно да се тори. Подобре е това да стане след 15 февруари. Според мен жълтеенето се дължи на засушаването и на резките промени в температурите”, каза проф. Иван Киряков - завеждащ отдел “Селекция на зърнено-бобови и житни култури” в Добруджанския земеделски институт.

Ако температурата се задържи над 10 градуса в продължение на 3-5 дни, пшеницата ще влезе във вегетация и посевите леко ще завехнат, добави той. “Растенията почват да вретенят края на март – началото на април. Ако и тогава няма дъждове, нещата могат да станат сериозни”, допълва специалистът. Той заяви, че, ако февруари и март са без достатъчно валежи, нормите на торене трябва да бъдат намалени.

“Дъждове през април, май и юни ще дойдат много добре. Миналата година го показа. Проблемът ще бъде липсата на воден запас за пролетниците. В момента влагозапасянето е 86 литра на кв. метър при данни за миналата година от 141 литра и 205 литра през 1953 г. според метеоточката на института”, коментира Киряков