Александър Илиев е основател и собственик на терапевтичен център „Жива” за лечение на зависимости. Работи с родители и близки на зависимите. Дава им съвети как да направят постъпването за лечение възможно. Води групите за родители и близки по време на цялата програма. Участва в групови и индивидуални терапии. Сертифициран за работа със зависими по модела Change&Grow, в Португалия, адаптиран за терапевтични общности.

- Още в началото на пандемията излезе информация, че българската ракия помага да се предпазим от коронавирус. Имаше и съвети да се пие по 50 грама всяка вечер. Какво е вашето мнение за този тип „лечение"?

- Митове за здравословната сила на алкохола има години преди пандемията да настъпи в България. Всички сме чували за превенцията към сърдечни заболявания, безсъние, грип и пр. с чаша или капачка алкохол. Всичко това само показва до каква степен пиенето е част от народопсихологията на българина.

Не мога да коментирам медицинската страна на тази препоръка, но наблюдавам, че в цял свят употребата на алкохол по време на карантина се увеличава. Ако си спомняте, във Франция дори забраниха продажбата на алкохол по време на извънредните мерки, заради повишените случаи на домашно насилие и други проблеми, в следствие на завишената употреба.

Моите наблюдения са върху зависимостите и мога да коментирам първо в тази посока. Хората, които имат зависимост към алкохол, използват пандемията и споменатия от вас метод за превенция от коронавирус като оправдание пред себе си и семейството си да продължават да приемат алкохол. Никой не знае дали това са 50 гр., обикновено тайно приетият алкохол е в пъти повече.

Макар и да знаят, че не могат да контролират броя на чашките, зависимите към алкохол постоянно си търсят причини и оправдания да консумират. Дори и без пандемия, зависимият пие заради проблеми в работата, в семейството, изпити, разводи, загуба на близки и пр. Коронавирусът, финансовата нестабилност, страховете за бъдещето, които идват с него, са прекрасен повод и оправдание за всеки зависим да употребява. Не трябва да забравяме, че зависимостта е болест на чувствата, с които човек не може да се справи и той избира бягството от реалността с употребата на вещество или конкретно поведение – алкохол, наркотици, хазарт, дори секс, пазаруване, медикаменти….

- Като част от извънредните мерки за предпазване от COVID-19 се препоръчва изолация по домовете. Какво се случва с тези хора в такива ситуации?

- Изолацията създава добри предпоставки за злоупотреба с алкохол и наркотици у дома. Хората започват да пият повече, да пушат марихуана, да взимат наркотици. Някои го правят от обикновена скука, от невъзможност да запълнят деня си с полезни или приятни занимания. При други се появява напрежение, създадено от страх – за живота и здравето, от несигурното бъдеще, от замиращия бизнес, от усложнени семейни отношения. Точно сега има всички предпоставки много хора неусетно да тръгнат по пътя към болестта.

Изолацията увеличава опасността да се започне наново употреба и при зависимите, които са в период на успешна ремисия. Всички гореизброени проблеми са чудесни оправдания за зависимия да влезе в нови периоди на запой или злоупотреба с наркотици, да се отдаде на хазартни игри, интернет-връзки. Ситуацията в момента наподобява твърде много усещанията от последните фази на употребата, когато зависимият пие и взима наркотици в самота и изолация, а споменът от старите навици може да събуди в алкохолика и наркомана желание за връщане към старото поведение.

- Каква е мярката за допустимо количество консумиран алкохол, над която идва алкохолният проблем?

- Тук ще използвам момента да цитирам полския психиатър и специалист по терапия на зависимости Бохдан Т. Воронович, който е казал, че: „Пияницата пие, защото иска, а алкохоликът, защото е болен“. Къде е границата, какво различава едните от другите? Кой може да посочи? Истината е, че не могат да се определят конкретни параметри на алкохолния проблем, защото организмът на всеки, толерансът за преработка, индивидуалното състояние е различно.

Има хора, които успяват да не пият дни наред, седмици, месеци, те си мислят, че контролират употребата, но след това изпадат в периоди на запой… Възможностите за прием на алкохол са много различни. Това, което мога да кажа, е, че алкохолизмът не се определя от количеството, видът и честотата на погълнатия алкохол, а от проблемите, които употребата му създава. Сигурните симптоми на алкохолизма се крият не в чашките, а в отклоненията и промените, които настъпват в него като характер, приоритети, цели и възможностите за реализация на планове, влошаването на отношенията му с близки и семейство, конфликти, агресия, загуба на работа, отсъствия от дома, търсене на компания, в която употребата да не се забелязва толкова.

Има много признаци, по които хората в семейството могат да разпознаят, че техния близък има проблем с алкохола. Едва при едно дългосрочно планирано лечение и задълбочена работа със специалисти може да се разбере каква е вътрешната липса, която човек запълва с приема на вещества. Само след професионална помощ тази липса може да се посочи и компенсира по здрав начин.

- Знаете ли колко са българите, зависими от алкохол и наркотици? Какво най-често кара човек да посегне към тях?

- Има официални статистики, които избягвам да цитирам. Те са базирани на броя на хората, които са потърсили помощ в болничните токсикологии и психиатричните клиники, но не смятам, че точна статистика може да се води. По-точно може да се отговори на въпроса: колко хора са заразени с коронавирус, като за него има и тест, отколкото да е верен отговорът на въпроса: колко зависими има? Тест за зависимост няма, тестът за зависимост са близките и техните наблюдения върху човека, който употребява. Изследванията, които обикновено цитирам, показват, че всеки 10-ти е предразположен към зависимост, без значение дали тя се изразява с прием на алкохол, наркотици, храна, игра на хазарт или друг симптом.

Как да се определи броят на алкохолиците, като битовият алкохолизъм не се смята за проблем, много зависими не знаят, че имат проблем. Зависимостта е заболяване, което прогресира във времето. Започва невинно и се развива, подобно на диабета, на алергиите. В началото само специалистите могат да видят предпоставките, но пак не може да се знае дали ще се развие зависимост предварително.

Това, което кара човек да посегне към чашката и наркотиците, са чувства като желанието за принадлежност към конкретна среда или приятелски кръг, липса на самочувствие, търсене на щастие и вътрешна удовлетвореност, невъзможност да се приемеш такъв, какъвто си. Макар оправданията да са други, истинските причини са в невъзможността човекът да се справи с усещанията си на чисто.

- По-бързо ли се развива алкохолна зависимост у жените? Има ли разлика в това с какви напитки злоупотребяват двата пола?

- Толерантността на жените към алкохола е по-ниска и това е логично, дори ако вземем само физическите характеристики. Интересно е, че обикновено жените злоупотребяват по-дълго време от мъжете, заради възможността им да се прикриват по-добре. В обществото жената има изграден образ, в който тя е нежният пол, майката, по-моралната част от двойката. Трудно е да възприемем образа на жена – алкохоличка или наркоманка. Отхвърлянето е много по-сурово. Факт е и че най-често жените са тези, които забелязват проблема в мъжката част на семейството (съпруг, баща, брат) и търсят помощ за лечение.

Истината е, че в последно време в нашия терапевтичен център се лекуват все повече и повече жени, защото в един момент вече не може да се избяга от констатацията на проблема. Жените употребяват по различни причини и различни вещества: младите най-вече наркотици, по-зрелите – медикаменти и алкохол.

Изборът на напитки се определя най-вече от социалната среда, но жените обикновено злоупотребяват в вино, но често продължават на по-твърд алкохол. Случва се жените да крият употребата си с напитките, които ползват за готвене, и докато готвят, неусетно приемат все по-големи количества вино, например.

- Сега, в условията на изолация, един зависим човек как би могъл да получи специализирана помощ?

- Начинът за получаване на помощ за лечение на зависимост е същият, както и преди. Програмата в нашия терапевтичен център така или иначе включва изолация на човека от неговата среда. Т.е. той постъпва при нас, осигуряваме му легло, храна и най-важното психологична терапевтична програма, цял екип специалисти. Помощта за лечение винаги е търсена от близките на зависимия, като разликата сега, във времето на изолация е, че има шанс проблемът да се забележи доста по-лесно, защото семейството е заедно. Привидно, употребата се увеличава заради страхът от финансова несигурност, притеснения за бъдещето и пр., но при промяна на поведението и характера на човекът, нещата стават ясни.

Терапевтичните центрове не са спирали да работят от началото на изолацията. Взимаме извънредни мерки за предпазване на заразяване, предоставили сме дезинфектанти, засилена е хигиената и личната, и на помещенията. За да нямат контакт с външната среда, извозваме хората с микробус, между защитеното жилище и дневния център. При нас няма промяна в предоставяне на услугата, но доколкото разбрах от хората, които търсят нашата помощ, в токсикологиите, където се търси помощ за детоксикация или т.нар. физическо изчистване на веществото от организма, приемът е по-труден, заради карантината. Моето мнение е, че заведенията, които предлагат тази помощ, използват ситуацията, за отказват болнична помощ на зависими. Това се случва, защото общоприетото мнение е, че зависимите спадат към по-рискова група, с по-лошо и безотговорно поведение, които могат да внесат зараза, да създадат проблеми при престоя си.