Автор: Георги Тошев

Делото срещу Кольо Колев, подсъдим за убийството на своя приятел Тони Тоневски, официално приключи на втора инстанция. Апелативният съд в Пловдив потвърди наказанието от 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим, наложено му от Окръжния съд, предаде trafficnews.bg.

Припомняме, че на 8 юли 2023 г. в квартал „Кючук Париж“ в Пловдив подсъдимият нанесъл множество удари с ръце и крака по главата, лицето, тялото и крайниците на Тоневски, в резултат на което пострадалият получил тежка черепно-мозъчна травма с кръвоизливи и контузии на мозъка. Смъртта на Тоневски настъпила на 14 юли 2023 г., като според експертите съществува пряка причинно-следствена връзка между нанесения побой и фаталния изход.

По време на разглеждане на делото в Апелативния съд, акцентът падна върху съдебно-психиатричната и психологичната експертиза, според която Колев не страда от психично заболяване и е бил в нормално психологично състояние по време на инцидента. Въпреки че бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, което повлияло поведението му, качеството на психичните му функции било съхранено и той притежавал възможности за преценка на действията си и самоконтрол.

В приетите експертизи пред въззивната инстанция вещите лица изключиха наличие на физиологичен афект, тоест моментно силно и неконтролируемо емоционално разстройство, което да обоснове различна квалификация на деянието. Според експертите, личностните характеристики на Колев разкриват импулсивност, висока реактивност, доминантност, склонност към власт и ниска подчиняемост, както и повърхностно емоционално съпричастие. Тези черти, заедно с житейския опит, допринасят за адекватно, макар и не винаги обмислено, поведение в конфликтни ситуации. По време на инцидента поведението му е било организирано и целенасочено, с избрани средства за упражняване на надмощие, което допълнително подкрепя изводите за съзнателност и умисъл.

Междувременно медицинската експертиза установи, че подсъдимият страда от тежки белодробни заболявания – фиброзно-кавернозна туберкулоза и хронична обструктивна белодробна болест, като е диагностициран със съмнение за туберкулоза с положителна проба за манту и нужда от шестмесечно лечение в болничното отделение към затвора в Ловеч. Въпреки това заболяванията не са били в спешно състояние и не възпрепятстват престоя му в затвора. Съдът прие наличието на тези заболявания като смекчаващо обстоятелство, но не и като основание за намаляване на наказанието.

От фактическата страна по делото е безспорно установено, че подсъдимият е нанесъл множество удари в жизненоважни части на тялото – главата, лицето и коремната област, като по този начин е причинил тежка черепно-мозъчна травма, несъвместима с живота. В мотивите на съда се казва, че това не е бил единичен удар, а систематично насилие, което категорично обективира умисъла на подсъдимия да причини смъртта на пострадалия. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – Колев е бил наясно с общественоопасния характер на действията си, предвиждал е настъпването на смъртта и я е искал и целял. Този извод е подкрепен и от факта, че побоят е продължил въпреки молбите на Тоневски да спре.

Отхвърлени са възраженията на защитата, че Колев е действал под влияние на силно раздразнение, причинено от провокации на пострадалия, поради което деянието следва да бъде квалифицирано в по-леко – като убийство при силно раздразнение (чл. 118 НК) или като непредумишлено причиняване на смърт при телесна повреда (чл. 124 НК).

По тези искания, съдът изтъква, че за прилагане на чл. 118 НК е необходимо пострадалият да е упражнил противозаконно насилие или тежка обида, предизвикали силно и внезапно раздразнение у деянието, което да е решаващ фактор за извършване на убийството. В случая е установено, че ударът на Тоневски срещу Колев е бил около час преди инцидента, а конфликтът и обидите между били редовни в отношенията им, като те са продължавали да общуват и да полагат грижи един за друг. Алкохолната употреба също е била обща и обичайна за тяхната среда. Експертите потвърждават, че състоянието на Колев по време на побоя не отговаря на критериите за афект, а е било нормално, с запазен самоконтрол и възможност за преценка.

Съдът отбелязва още, че поведението на Колев е било продължително, с динамично преценяване и целенасочено упражняване на насилието. Действията му са били насочени към постигане на надмощие над пострадалия, като използваните средства и силата на ударите изключват версията за непредумишленост или спонтанна реакция на силно раздразнение.

При определяне на наказанието съдът отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, като чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното от него съжаление, оказаното съдействие на разследващите органи, възрастта му, както и поведението на пострадалия непосредствено преди инцидента. Въпреки това, смекчаващите обстоятелства не са многобройни и не са от изключителен характер, което налага наказание в минималния размер, предвиден от закона за такова тежко престъпление – 10 години лишаване от свобода. Съдът изтъква, че това наказание е съобразено с тежестта на деянието и личността на подсъдимия, и не може да се смята за несправедливо или завишено, а напротив – по-скоро е снизходително предвид обществената опасност на стореното.

При разглеждането на делото не бяха установени съществени процесуални нарушения, които да наложат отмяна на присъдата. Жалбата на защитата, оспорваща умисъла и квалификацията на деянието, бе отхвърлена като неоснователна, както и искането за намаляване на наказанието заради здравословното състояние на Колев. Последният заяви съжаление и помоли за по-леко наказание, посочвайки, че не е искал да убие приятеля си, а само да се защити при сбиване. Въпреки това съдът не намери основания за намаляване или промяна на наказанието.

По този начин Апелативният съд в Пловдив потвърди присъдата на Окръжния съд, с което сложи окончателен край на делото. Подсъдимият е осъден да заплати и разноските за вещите лица в размер на 5 502,80 лв.

Решението подлежи на протест и обжалване пред Върховния касационен съд.

Междувременно Кольо Колев ще бъде настанен в затворническо болнично отделение за лечение на заболяванията си.