Проучване разглежда колко минути „здравословен живот се печелят или губят“ в зависимост от храните и напитките, които консумираме редовно.
И според изследване от 2021 г. на учени от Мичиганския университет новините не са добри за любителите на газираните напитки.
Професор Оливър Джолиет и Катерина С. Стилиану обясняват пред The Conversation, че са „комбинирали 15 хранителни рискови фактора, свързани със здравето, с 18 екологични показателя, за да оценят, класифицират и приоритизират над 5800 отделни храни“.
Резултатите показват, че всеки път, когато човек изяде хотдог, той вероятно губи около 36 минути „здравословен“ живот.
„За сравнение установихме, че консумацията на порция от 30 грама ядки и семена носи печалба от 25 минути здравословен живот“, пишат авторите. „Тоест увеличаване на продължителността на живота без заболявания и с по-добро качество.“
При подсладените със захар напитки обаче ефектът е отрицателен – те могат да съкратят живота с цели 12 минути.
Съветът за борба с рака (Cancer Council) посочва, че в бутилка от 600 мл обикновена безалкохолна напитка има около „16 пакетчета захар“.
Макар самата захар да не увеличава директно риска от рак, наднорменото тегло и затлъстяването са „известни рискови фактори за рак на дебелото черво, гърдата, панкреаса и други видове рак“.
Все пак не всичко е песимистично. Проучването отбелязва, че замяната на едва 10% от дневния калориен прием от говеждо и преработени меса с разнообразна комбинация от пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци, ядки, бобови култури и подбрани морски дарове може да добави до 48 здравословни минути живот на ден.
Един банан може да осигури около 13,5 минути, а печената сьомга – още 16 минути.
Изследователите обаче подчертават и ограниченията на проучването. Едно от тях е, че не са могли да направят разлика в ползите между храни от една и съща група, например между диня и ябълка.
Те също така признават, че „човек не може да живее вечно само чрез увеличаване на консумацията на плодове“ и че „отделните храни винаги трябва да се разглеждат в контекста на цялостния хранителен режим“.
Основният извод от изследването е, че малки промени в храненето – като намаляване на преработените храни – могат да бъдат полезни за общото здраве и чревния микробиом.
Това е особено важно, тъй като други проучвания показват, че диета, богата на ултрапреработени храни, повишава риска от затлъстяване, диабет тип 2, сърдечни заболявания, някои видове рак и психични проблеми.
„Обнадеждаващо е да се види как малки, целенасочени промени могат да имат толкова значим ефект както върху здравето, така и върху устойчивостта на околната среда – едно хранене наведнъж“, допълват авторите.