Със своите икономически зони и девет университета Пловдив се превърна в най-бързо развиващия се град в последните години. Според последни данни хората, които живеят, учат и работят тук, вече са над 700 000. Така Пловдив се сблъсква с проблемите, които има всеки развиващ се град – презастрояване, задръствания, липса на достатъчно места за отдих и зелени площи, пише trafficnews.bg

Проблемът, че със своите 102 кв. км Пловдив е ограничен в своята територия и местната власт трудно отговаря на натиска на социалната миграция и последвалия инвеститорски интерес. На всичкото отгоре, строителните граници на града са още по-свити. Цялото мащабно ново строителство се извършва на едва 54 кв.км и инвеститорите се борят за всеки метър. Това поставя под огромен натиск парковете на Пловдив, които са неговото най-голямо богатство. Те, заедно с тепетата и бреговете на Марица, са неговите естествени бели дробове...

Кой построи парковете на Пловдив?  

Парковото строителство в Пловдив има огромни традиции. Именно тук след Освобождението на България са изградени първите големи градски градини като Дондуковата и Цар-Симеоновата. Те са дело на знаменития Люсиен Шевалас – швейцарецът, предпочел работата в Пловдив пред мястото на главен градинар на Истанбул.

„Отдих и култура” е другото уникално достижение на ландшафната архитектура в Пловдив. Проектът за него с лонгозната гора, Гребния канал, зоопарка, градските плажове и дигата на Марица като място за разходка е още от времето на най-успешния кмет на Пловдив Божидар Здравков. Самият той като градоначалник откупува земите на днешния най-голям пловдивски парк, които до 30-те години на 20-ти век са били ниви на хората от Мичкюр /днешния Прослав/. По времето на Божидар Здравков са залесени и урбанизирани Бунадрджика, Джендем тепе и Сахат тепе.

Идея на Здравков за „Отдих и култура” е реализирана по-късно от социалистическата власт. Пак в края на 20-ти век с подходящи видове е залесена Лаута и са развити много от кварталните паркове.        

А кой позволи в тях да се строи?

През последните години в много от зелените площи се строи, като особено голям е натискът върху най-големия парк „Отдих и култура”. Нови строежи пъплят и все по-нагоре по Бунарджика и Сахат тепе. В същото време общината не разполага с достатъчно свободни територии за изграждане на нови зелени площи по законите на парковото строителство – обширни пространства с подходящи за тукашния климат растителни видове, които реално могат да подобрят околната среда и качеството на въздуха.

Пловдивчани обаче искат своя „град за хората“, а той е зелен, чист, с удобни улици и велоалеи. Неслучайно общественият дебат в града най-често се води около темите за чистотата на въздуха и развитието на зелената система.

Тази тема засяга Пловдив, но и много други стари европейски градове, в които човешкият отпечатък през различните епохи е оставил тесни пътища, плътно застрояване и липса на зелени площи. Сред тях са Лисабон, Кадис, Флоренция, а също Атина, Рим, Истанбул и Париж – примерите са много.

Градът е обречен без своите бели дробове

Пловдив има сериозното предимство да има големите си паркове като даденост. „Белите дробове на града“ обаче са под сериозна заплаха, а   отговорността да ги съхранят и развиват е на пловдивчани и градската управа.

Ролята на общината е да намери баланса между частния и обществения интерес, защото в противен случай ползата отива при крупните предприемачи, а много от все още съществуващите зелени площи могат да се "преобразят" в бетонни зони.

Проблемът е изключително сериозен и той има своите причини, заровени в недалечното минало. Реституцията на частната собственост в реални граници и последвалата приватизация заложиха бомби със закъснител. Оказва се, че немалка част от зелените зони на града, в самите паркове са частна собственост, а интересът за тяхното икономическо оползотворяване чрез плътно застрояване става все по-голям.

Лошият пример София ленд

София вече се сблъсква с този проблем: например, „София ленд“ в столицата, чийто терен се отдели от Борисовата градина, беше отреден за зона за спорт и атракции. Но в един момент зелената зона престава да съществува и благодарения на променения статут в нея се позволява строителство. Има още примери в тази посока. Резултатът е, че местната власт пропусна да предприеме адекватни мерки и така днес части от няколко столична парка вече са изцяло бетонирани или „белязани“ с ламаринени ограждения, като частна собственост.

Решението

То е в сериозен дебат по въпроса за бъдещето на парковете и решителни действия на гражданското общество, което да постави проблема на дневен ред и да поиска ясни ангажименти от местната власт в грижата за зелените площи.

Истината е, че много голяма част от градските паркове в големите градове преди повече от 70 години са били частни ниви или гори. Днес наследниците са с възстановена собственост върху тези терени в реални граници и имат гарантираното по Конституция право да правят каквото решат с тях. Времето е показало, че с малко търпение и задкулисни договорки винаги се намира подходящия момент, в който чрез промяна на ОУП и ПУП или недоглеждане в строителните книжа, изведнъж да могат да отпаднат и административните ограничения за изграждане на някоя “подпорна стена“ в градския парк.

Това е причината днес пловдивчани да негодуват, когато виждат неподдържани площи в градските паркове, където обичат да се разхождат, а децата им да тичат или да карат колело. Ако няма ясна визия за преодоляване на трудностите по опазването и развитието на белите дробове на града, пловдивчани ще продължат да живеят с усещането, че се задушават в собствения си град заради мръсния въздух и липсата на зелени пространства. 

Освен частните инвеститори в Пловдив строи и общината. Местната власт планира мащабни инвестиции в инфраструктура в момента се изгражда пробива „Модър-Царевец”, в планът на Община Пловдив са да се започне  пробив до Водната палата, продължението на новия бул. „Северен”.С готови проекти са новият мост над река Марица, пътна връзка между „Южен” и „Тракия”. От друга страна Националната компания Железопътна инфраструктура пък всеки момент ще започне пробива под Централна гара, а проектира и естакада за жп линията на бул. „Копривщица”. Всичко това са модерни и важни проекти, но реализацията им означава още бетон, пътища и автомобили.

Време е местната власт и гражданите да поставят зелените инвестиции в центъра на обществения дебат, като на първо място сред приоритетите е опазването и облагородяването на съществуващите градски паркове и изграждането на нови зелени площи.