Пловдив крие истории не само зад фасадите на сградите и калдъръмените улици, но и зад имената на самите улици. В поредицата ни, посветена на личностите, увековечени върху картата на града, днес обръщаме внимание на една знакова фигура – Пере Тошев. Едно име, пред което ежедневно се изправят стотици пловдивчани, но малцина знаят кой всъщност стои зад него, пише GlasNews.bg

Пере Тошев е роден през 1865 г. в Прилеп – тогава част от Османската империя, днес в Република Северна Македония. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, където се оформя като буден ум и родолюбец.

От 1892 година Пере Тошев учителства в Прилепското българско училище, и година по-късно, след създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, основава първия ѝ революционен комитет в Прилеп. Следващата година Пере Тошев учителства в Скопие, където оглавява комитета до напускането си през 1894 година, след което го замества Христо Матов. След това Пере Тошев учителства и в Битоля, където заедно с Гьорче Петров подпомагат местния революционен комитет и издават вестник „На оръжие“, там става близък и на Даме Груев.

През 1896 година с помощта на Върховния комитет и Димитър Матов, който пише на училищния инспектор Васил Кънчов, Пере Тошев се премества в Солун като учител в българската гимназия. От 1898 година се намира в Солун и работи като училищен инспектор, в същото време е включен в Централения комитет на ВМОРО. През 1901 година, след Солунската афера е осъден на 101 година крепостен затвор и заточен в Подрум кале, Мала Азия, но през 1902 година е амнистиран.

Участва на Смилевския конгрес през 1903 година и се обявява против общо масово въстание. Пере Тошев отказва да заеме поста си в централния щаб, но по време на Илинденско-Преображенското въстание ръководи Мариовския революционен район. След потушаването на въстанието, с помощта на Гьорче Петров, Петър Ацев и Георги Пешков възстановява революционните мрежи на организацията в Прилепско.

Делегат е на Прилепския конгрес от 1904 година. На Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година отново е избран за член на ЦК на организацията. При масовизирането на сръбската пропаганда в Македония в Поречието Пере Тошев по мирен път опитва да неутрализира сръбските чети в района. След пленяването на Даме Груев той лично се среща с Глигор Лямев, като впоследствие Даме Груев е освободен. По спомените на Гьорче Петров заради масовизацията на сръбската и гръцката пропаганди в Македония той иска да придаде национален колорит на ВМОРО.

След убийството на Гарванов и Сарафов за кратко е арестуван като заподозрян. След Младотурската революция Пере Тошев се обявява против легализирането на организацията. Пере Тошев, Антон Страшимиров и Гьорче Петров издават вестниците „Конституционна заря“ и „Единство”, близки идейно на Народната федеративна партия (българска секция). През 1910-1911 година е училищен инспектор на българските училища в Солунски окръг.

През 1912 г. Тошев заминава за София, за да се лекува в клиниката на своя единомишленик доктор Стефан Сарафов. След сключения съюзен договор между България и Сърбия, особено след лекомисленото разделяне на Македония на спорна и безспорна зона, Тошев протестира. Той иска да бъде приет в Народното събрание и изслушан, но е арестуван. Сломен от подялбата на Македония, след освобождението си той бърза да се върне при близките си. След като му е издаден открит лист от турското посолство в София, заминава за Македония. Проследен още от София от членовете на анархистка организация Червените братя, Тошев е убит на 4 май на пътя между селата Градско и Дреново. След това турците го нарязват на парчета и го заравят в канавката край пътя. След 5 дни роднините му го намират. Погребан е в двора на църквата „Света Богородица“ на село Фариш. В 1994 година костите му са препогребани в „Благовещение Богородично“ в Прилеп.

През май 2012 година, в Асеновград е поставена паметна плоча, по случай 100-годишнината от гибелта на Тошев. На откриването на паметната плоча присъстват много хора, сред които Николай Тошев, внук на Пере Тошев и председател на Съюза на македонските организации.

Днес улици в Пловдив, София и Благоевград носят неговото име – скромен, но важен знак за признание на делото му. За мнозина това е просто географска точка, адрес или ориентир. Но зад нея стои история, пропита с идеали, жертви и стремеж към свобода. Историята на човек, който е посветил живота си на борбата за национално освобождение и е платил най-високата цена.

Нека, когато следващия път преминем по улица "Пере Тошев", си спомним, че всяко име, изписано върху табела, е история. История на човек, който е дал нещо от себе си за България.