В поредицата ни за имената на улиците и личностите, които стоят зад тях, днес ще ви запознаем с Джанюариъс Алойшиъс Макгахан – американски журналист от XIX век, чийто принос към българската история е неоценим, пише glasnews.bg.​

Ранни години и журналистическа кариера

Джанюариъс Макгахан е роден на 12 юни 1844 г. във фермата „Гълъбов хребет“ близо до град Ню Лексингтън, щата Охайо, САЩ. Баща му, Джеймс Макгахан, е ирландски имигрант, служил на кораба „Нортъмбърланд“, който откарва Наполеон Бонапарт в изгнание на остров Света Елена. След смъртта на баща си, когато е едва на 7 години, Джанюариъс започва да работи в околните ферми, за да подпомага семейството си. На 17 години се опитва да стане учител в местното училище, но след отказ заминава за Хънтингтън, Индиана, където работи като продавач и учител. През 1864 г. се премества в Сейнт Луис, където е счетоводител в железопътната компания „Юниън Пасифик“. Там среща генерал Филип Шеридан, герой от Гражданската война, който го вдъхновява да продължи образованието си в Европа.​

През 1868 г. Макгахан пристига в Брюксел, където бързо научава френски език. С избухването на Френско-пруската война през 1870 г. става военен кореспондент на вестник „Ню Йорк Хералд“. Отразява събития като Парижката комуна през 1871 г., руската кампания срещу Хивинското ханство през 1873 г. и Третата карлистка война в Испания през 1874 г.​

Принос към българската кауза

През 1876 г., след потушаването на Априлското въстание, Макгахан е изпратен от лондонския вестник „Дейли нюз“ да разследва сведенията за зверствата, извършени от османските власти срещу българското население. Заедно с американския дипломат Юджийн Скайлър посещава опустошените селища Батак, Перущица, Панагюрище и други. В своите репортажи Макгахан описва с потресаващи детайли разрушенията и масовите убийства, разкривайки пред света мащаба на трагедията. Тези публикации предизвикват силен отзвук в Европа и САЩ, като допринасят за промяна в общественото мнение и политиката спрямо Османската империя.

Участие в Руско-турската война и последни години

С избухването на Руско-турската война (1877–1878) Макгахан отново е на фронтовата линия като кореспондент. Благодарение на близките си отношения с генерал Михаил Скобелев, той има достъп до ключови военни операции и отразява подробно хода на войната. След подписването на Санстефанския мирен договор през март 1878 г. Макгахан остава в Цариград (дн. Истанбул), където подготвя материали за предстоящия Берлински конгрес. Там обаче се разболява от тиф и умира на 9 юни 1878 г., само три дни преди да навърши 34 години.​

Приносът на Макгахан към българската кауза е широко признат. В България улици в различни градове носят неговото име, а в Батак е издигнат негов бюст-паметник. В родния му град Ню Лексингтън, Охайо, също е изграден мемориал в негова чест. Неговите репортажи остават ценен исторически източник и пример за силата на журналистиката в защита на човешките права и справедливостта.​

Джанюариъс Макгахан е ярък пример за журналистическа доблест и човечност, чийто живот и дело заслужават да бъдат помнени и почитани.

Улица с името му има в Пловдив, в близост до бул. „Княгиня Мария Луиза“, в София, Панагюрище, Варна и Пещера.