Безсънието е сред най-често срещаните нарушения на съня. В определени периоди от живота почти всеки човек е изпитвал трудности със заспиването или поддържането на съня. Когато тези проблеми са временни и свързани със стрес, пътуване или остро заболяване, те обикновено отзвучават без сериозни последици. Ситуацията се променя, когато нарушенията на съня станат постоянни, повлияят на дневното функциониране и започнат да засягат физическото и психичното здраве. Тогава безсънието престава да бъде просто симптом и се превръща в самостоятелно заболяване, което изисква медицинска оценка и целенасочено лечение, пише puls.bg

Какво представлява клиничното безсъние?

В медицината безсънието се определя като състояние, при което човек изпитва затруднения със заспиването, честo нощно събуждане или преждевременно събуждане сутрин, съчетани с усещане за непълноценен сън. За да бъде поставена диагноза хронично безсъние, тези симптоми трябва да се наблюдават поне три пъти седмично в продължение на минимум три месеца и да водят до дневни оплаквания като умора, раздразнителност, намалена концентрация или спад в работоспособността. Важно е да се подчертае, че хроничното безсъние може да съществува самостоятелно или да бъде вторично на други заболявания, като депресия, тревожни разстройства, хронична болка или хормонални нарушения.

Кога безсънието преминава от симптом в болест?

Границата между обикновено нарушение на съня и болестно състояние се определя не само от продължителността, но и от въздействието върху ежедневието. Когато липсата на сън започне да влияе негативно върху паметта, настроението, имунната система и метаболизма, рискът от сериозни здравословни последици нараства. Хроничното безсъние е свързано с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, хипертония, диабет тип 2 и депресия. В този етап организмът вече не успява да се адаптира към дефицита на сън, а нервната система остава в постоянно състояние на хиперактивация. Именно тази постоянна физиологична възбуда е основният механизъм, който поддържа заболяването и прави самостоятелното възстановяване трудно.

Медицинска диагностика на безсънието

Диагностиката на безсънието започва с подробна анамнеза, в която лекарят оценява продължителността на симптомите, начина на живот, приема на лекарства и наличието на други заболявания. Често се използват дневници на съня, които проследяват часовете за лягане, събуждане и качеството на съня. В определени случаи се назначават допълнителни изследвания, като полисомнография, особено когато има съмнение за други нарушения на съня, например сънна апнея или синдром на неспокойните крака. Целта на диагностичния процес е да се установи дали безсънието е първично или вторично и да се изключат медицински причини, които изискват специфично лечение.

Нефармакологично лечение и ролята на когнитивно-поведенческата терапия

Съвременната медицина поставя акцент върху немедикаментозното лечение като първа линия при хронично безсъние. Най-ефективният метод е когнитивно-поведенческата терапия за безсъние, която цели да промени негативните мисловни модели и поведенчески навици, свързани със съня. Терапията помага на пациента да намали тревожността около заспиването, да възстанови здравословния режим на сън и да регулира биологичния си ритъм. Този подход доказано води до дълготрайно подобрение и намалява риска от рецидиви, тъй като не разчита на медикаментозна зависимост.

Медикаментозно лечение на безсънието

В определени случаи лекарят може да препоръча медикаментозно лечение, особено когато безсънието е тежко и значително нарушава качеството на живот. Използват се различни групи лекарства, включително хипнотици, седативни антидепресанти и мелатонинови агонисти. Медикаментите се прилагат внимателно и обикновено за кратък период, тъй като съществува риск от привикване и странични ефекти. Изборът на лекарство зависи от възрастта на пациента, съпътстващите заболявания и конкретния тип безсъние. Важно е лечението да бъде индивидуализирано и редовно проследявано от специалист.

Лечение на съпътстващи заболявания

Когато безсънието е вторично, успешното лечение зависи от контрола на основното заболяване. При депресия и тревожни разстройства, например, подобряването на психичното състояние често води до нормализиране на съня. Същото важи и при хронична болка, гастроезофагеален рефлукс или хормонални нарушения. Комплексният подход е от решаващо значение, тъй като изолираната терапия на съня без лечение на първопричината рядко дава трайни резултати.

Защо ранното лечение е важно?

Колкото по-дълго безсънието остава нелекувано, толкова по-дълбоко се вкореняват нарушенията в нервната система. Хроничният недостиг на сън влияе на мозъчната пластичност, емоционалната регулация и имунната защита. Ранната медицинска намеса не само подобрява качеството на съня, но и намалява риска от развитие на други хронични заболявания. Разпознаването на момента, в който безсънието се превръща в болест, е ключово условие за ефективно и безопасно лечение.