Запазването и реставрацията на архитектурните ни паметници играят ключова роля в културния пейзаж на градовете. Старите сгради пазят историята и допринасят за повече уважение към тези, живели в различно време и общество. Архитектурните паметници изграждат гордост към нашето минало и наследство, създават дух и чар в кварталите, в които се намират. Също така точно тези стари сгради привличат туристи и тяхното опазване е ключово за развитието и просперитета на местната икономика и туризъм. 

В серия от интервюта и материали TrafficNews  и PlovdivTime търсят мнението на градската администрация, архитекти и собственици на сгради – паметници, за да разберем имат ли шанс за живот красивите къщи, преживели няколко войни. В район "Централен" са съсредоточени около 90 процента от сградите- паметници на културата. Тъй като в Пловдив няма самостоятелно звено, което да се занимава с архитектурното наследство /което е странно предвид факта, че градът разчита до голяма степен на туризма/ , екипът на кметството  е ангажиран с опазването му. Как могат да бъдат реставрирани сградите -шедьоври и вариантите за финасиране обсъждамес кмета на "Централен" Георги Стаменов.  

- Район "Централен" е с най-голяма концентрация на сгради, паметници на културата. Кои са казусите , които не търпят отлагане?

- За съжаление те изобщо не са малко. Следващата седмица предстои среща с представители на Министерството на културата и НИНКН , на която ще бъдат обсъдени сградите, които са в най- критично състояние. Ще бъдат направени огледи и предписания заукрепване до собствениците. В Стария град има две къщи, които са пред разпадане и те имат нови собственици, изгорялата баня Ортамезар също е в много лошо състояние, от нея е изникнала цяла гора, има сграда на ул. "Панайот Волов" в плачевно състояние. 

- Какво трябва да се направи, за да не стигат къщите - паметници до това състояние? На улицата на кметството се намира една от най-красивите къщи, строени някога в Пловдив - "Къщата с нимфите". Фасадата й е порутена, на места няма прозорци.

- Парадоксалното е, че тази сграда 90% е общинска собственост. Само 10% от нея е частна. Веднъж вече бяхме внесли предложение в Общински съвет тези 10% да бъдат изкупени и общината да я реставрира и да се разпорежда с нея. Има различни варианти, в която тя може да възстановена без това да утежни бюджета.

Къщата с нимфите"е строена по проект на Емилия Събева, майка на големия оперен певец, завършил Римската академия "Санта Чечилия" - баритонът Събчо Събев (1899-1948).

Всъщност има доста сгради - паметници със смесена собственост и това трябва да се промени. Според мен там, където общината има малък процент собственост - да я продаде, а в обратния случай да я изкупи. След това да възстанови къщите, които са нейни, за да даде пример и на частните собственици. 

Всъщност разчитаме изключително много на програмата за саниране и енергийна ефективност, която ще бъде отворена през 2021 година. Държавата ще получи 1,7 милиарда евро. Очакваме критериите за допустимост на мярката. В район Централен вече има 50 сдружения на собственици, които са изявили желание да се възползват от програмата. Това ще бъде вариант ние едновременно да санираме и реставрираме старите къщи. Но условието е, те да нямат смесена собственост. Ключов момент е, че през фондовете на Европейския съюз ще могат да бъдат санирани и обществени сгради. Като сградата на БНБ на ул. "Райко Даскалов". Ако успеем своевременно да подготвим проекти, това ще даде коренно различна визия на центъра. Така и плодивчани и туристите ще могат да се насладят на великолепната архитектура на Пловдив и едновременно с това да усетят духа на епохата, в която са градени тези сгради - шедьоври. 

Но трябва да се мисли и комплексно. Като реновираме Небет тепе и Източната порта, ние трябва да ги поддържаме в този вид. А за тази цел трябват хора. Тесе нуждаят от материална база, от заплати и пр.. Всичко това трябва да се предвиди. 

 - Тази седмица проектът за реставрация на Нимфеума на Бунарджика спечели първа награда в престижен национален конкурс. Но инвеститори споделят, че една от най-сериозните пречки, която срещат при реставрацията на стари сгради освен бавната процедура, е липсата на майстори, които да работят с автентични технологии и да познават съвременните материали. 

- Всъщност авторът на проекта за Нимфеума е архитект, който завърши специализирания курс за опазване на архитектурното наследство, който сепроведе в Пловдив , а заслуга за него има арх. Петър Петров от "Централен". Този курс бе завършен от 17 архитекти.  Но проблемът с майсторите, които работят по паметниците , действително е сериозен. Следващата стъпка трябва да бъде създаване на център за обучение. Хората, които са работили в структурите на НПК вече са възрастни и могат само да обучават.

В Строителния техникум също може да бъде създадена специалност или предмети, в които младежи и девойки да се обучават как трябва да се работи с паметници на културата, как да се възстановяват архитектурни елементи, да се запознаят с материалите , които се използват и пр. С навлизането на дуалното образование съм убеден, че ще има фирми, които да наемат на стаж младежи, които учат в дадена специалност и в един по-дълъг период, в рамкитена 10-15 години, ние да изградим професионалисти, които в бъдеще могат да се грижат за тези сгради. Иначе към днешна дата сме изправени пред проблем. Не са редки случаите , налага да се ползват експерти от съседни държави да реставрират сградите. 

И причината за липсата на такива специалисти е това, че за тях трябва да имат осигурена заетост. Работа към момента има много, но пък липсва финансиране. Финансирането е спорадично,от кампания на кампания. През останалото време те си хващат инструментите и отиват в чужбина. Или започват да се занимават със стандартна строителна дейност.  Постоянното финансиране ще привлече хора, които постоянно да се грижат за тези сгради и да повишават своята професионална подготовка. Нещата са вързани - ако има финансиране, ще има и работници. И обратно. Никой не поддържа хора, които могат да реставрират, когато не може да ги използва. 

Но от някъде трябва да се тръгне.  Това е бавен цикъл. Дотогава ще разчитаме на писма, на комисии, на напомняне , на възможностите на собствениците и така. Парадоксът е , че наемателите на партерните етажи, които печелят най- много, не плащат нищо, а товарът пада само върху собствениците.  Не може магазините, които носят приходи да не носят отговорност за поддръжката на цялата фасада. 

- Във всички интервюта, които правим по темата задаваме въпроса дали в Пловдив трябва да има данък "културно наследство".  Каква е вашата позиция?

- Категорично "За" съм. И не само данък "културно наследство", но и данък "зелена система". Няма как да искаме всички междублокови пространства и квартални паркове да изглеждат като Цар Симеоновата градина , но в същото време да не плащаме за тях. Наясно съм, че всяка допълнителна такса се посреща без особен ентусиазъм от голяма част от обществото, но от гледна точка на развитето на града, от гледна точка на усещането за Пловдив, може би не е далеч времето когато ще трябва да обсъдим една такава такса, която да ни позволи с по-бързи темпове да реставрираме и поддържаме най- ценните места в Пловдив.  Всичко това, с което се гордеем и което е причината тук да пристигат хиляди туристи. Тук не говорим само за сгради, говорим за поддръжка на улиците в Стария град, хълмовете, парковете. Ако искаме градът ни да бъде зелен и жив, трябва да се грижим за него. Това е основен икономически ресурс на града ни и ние трябва да го възпроизвеждаме. 67% от дейността на културните институции в града е на база културното ни наследство.   

За съжаление не всички собственици на паметници на културата имат отношение към историята и осъзнават ценността на имота, който притежават. И има много показателни и срамни примери за това. Затова се опитваме да работим индивидуално с всеки собственик, който идва при нас с проект за реконструкция или някакво строителство. За да не събарят старите къщи, за да не наливат бетон върху мозайките. Всичко това, което излиза по време на ремонтите в центъра - мозайки, колони , антични артефакти - могат да бъдат експонирани и нашето голямо желание е да превърнем подлезите в открит археологически музей. 

Съхраняването на историята е най-ценното и най-скъпо нещо, но ако е направено качествено и с респект към миналото, то се отплаща многократно.