Зачестилите случаи в обществото на хора с психични проблеми, които в състояние на криза извършват неприемливи действия и дори убийства, станаха обект на засилен медиен и обществен интерес. Наяве излязоха редица недъзи на здравната ни система като липсата на достатъчно места за настаняване на хора с психични заболявания, липсата на контрол при домашно лечение, лошите условия в психиатриите и пр. Наред с това след пандемията драстично са се увеличили случаите на депресия, хранителни разстройства, паник атаки, тревожност и др. състояния. 

В контекста на тези събития три дами от Пловдив се организират и създават асоциация, която цели популяризирането на психичноздравната грижа, превенция на психичноздравни проблеми и профилактика на психичното здраве.

Един от тях е психологът Карина Бялкова, която потърсихме за да разкаже до каква степен обществото ни е подготвено как да реагира, когато е свидетел на такива случаи, как можем да сме полезни на хора в криза. Разговоряме с нея след представянето на Асоциация „Интенсия“, която работи да направи грижата за психичното здраве достъпна за всички, включително и за хора, които не могат да си позволят такъв тип грижа.

– Здраво ли е обществото ни?

– Не особено…

– Къде, какъв е проблемът?

– Проблемът е в това, че никой не полага психичноздравна грижа. Няма политики, които да осигурят такава. Психичноздравната грижа в нашето общество е лукс, който е за богатите.

– Затова ли не се говори много или поне не достатъчно за психичното здраве у нас?

– Не се говори, така е. Това, за което се говори, е една много малка извадка, която стига в крайности и в новинарските емисии, защото са шокиращи и стресиращи, но това не е представителна извадка за обществото. Обществото ни е болно в по-малка степен – такава, каквато не прави впечатление по улицата, но всеки 4 от 5 човека признава, че има проблеми.

– А тези, които не споделят, те нямат проблеми или се притесняват да споделят за тях?

– Не е ясно. Докато човек сам не потърси, няма как да го установим.

– В последните дни имаме фрапиращи случаи на хора с психични проблеми и сякаш ние, като общество, не знаем как да реагираме адекватно към тях и ситуацията. Но те очевидно имат някакви проблеми...

– Липсват политики, пак ще го кажа. Виждаме един човек на улицата, това и в Пловдив много често се случва, човек в психотична криза. Той замеря колите с пръчки и камъни, мислейки си, че това е нахлуващата Съветска армия. Тук говорим за криза, за човек в пика на кризата. Ти можеш да се обадиш на 112, да дойдат, да го приберат този човек, изписват му едно лечение, престоява едно известно време, след което е пуснат. Когато си отиде у дома този човек, ако няма проследяваща грижа, ако няма близки, които да наблюдават дали той приема лекарствата си или не, това нещо се повтаря отново и отново.

– А как трябва да се реагира, когато станем свидетели на такива състояния – сякаш гледаме повече да предпазим себе си, отколкото да помогнем на човек в криза?

– Ами то не е много сложно - като се натъкнеш на такава картина, единственото, което можеш да направиш, е да се обадиш на 112. В този момент не можеш да доближиш този човек, не можеш да му кажеш нещо, което да стигне до него, защото той е в такова състояние, в което не разбира.

– Но това са фрапиращи случаи, в които тези хора са сред нас. Няма ли какво ние, като общество, да направим за тях – в някои случаи те са опасни не само за обществото, но и за себе си... 

– Тези хора не се събуждат в този ден с идеята да се хвърлят под колите или да наръгват с нож случайни минувачи, или да убиват децата си. Това са хора, които живеят дълги години в страдание. За да се стигне дотук, за да наблюдаваме ние тези привличащи вниманието ситуации, ние ги наблюдаваме много късно, ние виждаме вече края. Тези хора 10-15 години преди това са живели в някакви нещастия, с проблеми. Тези проблеми се решават с терапиите чрез говорене. Това е, което правят психолозите и психотерапевтите.

– Но у нас сякаш психичноболните, както и затворниците, са изолирани и скрити, не става ясно какво е битието им, когато не ги виждаме... 

– За съжаление е така.

–  Те са скрити, може би не толкова да бъдат лекувани, а да бъдат изолирани и далече от обществото. Ако скрием проблема, сякаш не съществува...

– Единственият начин това да се промени, е чрез превенция. Т.е. ние какво правим – оставяме един проблем да се развива много дълго, той се развива, ескалира, стига се до една крайност и после ние си казваме „Олеле! Тука има проблем, какво можем да направим на този етап? - Ами да го отстраним! Превенцията е алтернативата на това – т.е. , докато човек не започне да мисли, че след като той дълъг период от време не се чувства добре, по някаква причина, той е човекът, който трябва да потърси източник на това неудовлетворение. Именно затова девизът на Интенсия е „Промяната започва отвътре“. Защото човек сам знае през какво преминава.

 Помага информираността. Защото тези хора не живеят в крайна изолация, не са откъснати индивиди. И ако в тяхната общност - семейството им, човекът, който се грижи за тях, има достатъчно осведоменост, достатъчно информация, ако се очертаят някакви стъпки, то тогава ще е възможно. Но когато ние не говорим за тези неща, хората от къде да ги знаят. Това е вашата роля, на медиите – да покажете, че не е страшно да се говори за това, че не е срамно да имаш проблем. Но и ние доста добре борим стигмата. Аз съм в този бранш от 15 години, начинът, по който се говореше тогава няма нищо общо с начина, по който се говори сега. Сега хората започнаха да са много по-открити за това, коментират помежду си, започва да влиза тази идея, че психичното здраве не е даденост, че ние трябва да се грижим за него, че трябва да полагаме усилия, че трябва да наблюдаваме себе си, за да не стигаме до такива крайности. Защото това може да се случи на всеки, никой не е неуязвим.

– Сякаш има увеличаване на тези случаи в последно време, това така ли?

– За това ще трябва да питате психиатрите. Аз съм психолог, при мен хората, които идват, те имат доста голямо осъзнаване на проблема си и ме търсят в един етап, в който ние работим превантивно, за да не стигат дотам. Психиатрите са тези, които се сблъскват челно с критичните ситуации, с психотичните епизоди, така че те могат да дадат по-точна информация. Но превенция в момента не се осъществява. Специалистите в сферата на психичното здраве ги търсят хората, когато вече проблемите са наболяли, когато симптомите са напреднали, когато е много по-трудно да се постигне бърз резултат. Нашата идея е да осигурим достъп на всички и на хората основно в материално затруднение да осигурим онзи достъп до превантивните мерки, така че да не се стига дотам. Това е единственото, което можем да направим, за да се чувстваме по-безопасно по нашите улици. Цялата информация в момента е качена на intentia.eu и там сме публикували телефони, имейли. Консултациите се провеждат на място в офиса на Plovdiv Therapy с/у Военна болница.

– А как финансирате начинанията си, предвид, че таргетирате именно хората, които са в материално затруднение и не могат да си позволят цената на такъв тип услуга?

– В момента разчитаме изцяло на дарители - частни спонсори, корпоративни спонсори. Опитваме се да влезем в сътрудничество с други организации, които развиват проектна дейност на малко по-мащабни нива, тъй като ние работим тук само в пловдивска област. Надяваме се, че с помощта на всички други, които са в НПО сектора и имат опит в по-големи мащаби можем да си сътрудничим и да направим споделени добри практики.

– Срещате ли съмишленици, които ви помагат?

– Да, аз много приятно се изненадах, когато започнахме да пускаме информация – много хора откликнаха и идентифицираха това като наболял проблем. Получих много съобщения с позитивна обратна връзка на хора, които оценяват тази инициатива. Това ме изненада и дава увереност, че се грижим в правилната посока.