“Днес в по-голямата част от страната ще бъдат измерени най-високите температури. Не че утре няма да е горещо, но условията са да бъде с 1-2 градуса по-хладно от днес. От тази гледна точка можем да кажем, че днес е пикът, но не е и краят на горещините“. Това коментира  в ефира на бТВ климатологът Симеон Матев.

„Неслучайно народният календар нарича тези дни „горещници“ – пада се точно в средата на лятото, в средата на юли месец. Слънцето е достатъчно високо и условията за днешния ден са налични“, обясни той.

„Гледайки в архива за днешния ден, се оказва, че в София - например, най-високата температура, измервана на 17 юли, не е чак толкова висока – от порядъка на 35 градуса. Не че е ниска, но можеше и да е по-висока. Тоест има мегдан и за по-високи температури”, коментира експертът.

Той отбеляза, че има разминаване между стар и нов стил от 13 дни и по новия стил горещниците се падат в края на юли.

„Чисто астрономически обаче не трябва да има местене, защото тези горещници са на база на слънчевото греене и височината на слънцето. И именно тези три дни са си горещници“, посочи Симеон Матев.

Абсолютният температурен рекорд за високи температури е измерен в Садово през 1916 година. Тогава термометрите са показали 45,2 градуса. По думите на климатолога през тези дни този рекорд няма да падне, но рано или късно това ще се случи.

„Дали ще е догодина, дали ще е след две години, или ще е още тази година – лятото още не е свършило, въпреки че се вижда краят на тази гореща вълна. Август месец също е способен на много горещи дни“, отбеляза Симеон Матев. Той отбеляза, че има съмнения около стойността на измерения абсолютен рекорд у нас преди повече от 100 години. 

„Живеем в по-модерни времена и можем да гледаме възстановка на синоптична ситуация за години назад. Гледайки синоптичната обстановка на 5 юли 1916 година не откриваме чак такива условия за толкова гореща температура", коментира Симеон Матев.

"Съмненията се допълват и от това, че в Пловдив, който се намира на 20-30 км от Садово, най-високата температура е 41,9 градуса – с 3 градуса по-ниска от садовската. И третото съмнение, което блика, е, че тази стойност от 45,2 градуса е поставена в скоби в метеорологичния дневник“, отбеляза климатологът. „Въпреки това във всички архиви фигурира тя“, допълни още той.