Собственик на къща Ламартин е бил видният представител на пловдивското търговско съсловие Георги Мавриди. Построена е от неизвестен майстор  през 1829-1830 г. и е една от най-големите и красиви къщи в Стария град. Била е съвсем нова и в пълния си блясък на едно забележително архитектурно творение, когато през лятото на 1833г. на връщане от пътуване до Близкия изток в нея отсяда големият френски поет и пътешественик Алфонс дьо Ламартин. Той останал само три дни в къщата, но бил възхитен от гостоприемните домакини и засвидетелствал това с перото си. Майсторите са проявили изключителна находчивост при адаптацията на сградата към сложния терен и нейната планировка. Къщата има неправилни очертания на основите и приземието. Горните два етажа са изпълнени в класическа симетрия. Всеки от тях е изнесен еркерно над  долния, което увеличава обема на сградата. В двора  на къщата се влиза през голяма дървена порта. Самият двор е уютен, терасовиден, с малки стълбища към различните нива, с красива чешма и плочник върху най-ниското ниво, откъдето се влиза в красива пристройка оборудвана днес като малка приемна.

Към първия етаж води каменно стълбище. Хайетите на двата етажа са съставени от три части- малък правоъгълен салон, овален салон и стълбищна клетка. В дъното на всеки един е изписана изящна алафранга. Симетрично са разположени по четири, различни по големина, добре остъклени стаи с богата геометрична дърворезбована украса по таваните и вратите.

През 1971-1974г къщата е претърпяла основна реконструкция и реставрация. От архитектурното заснемане става ясно, че преди реконструкцията е била в доста окаяно състояние, с много провисвания и деформации. През 1971 година е направен проект за реконструкция и адаптация на обекта. Съгласно проекта е преработена цялата конструкция и е сменена от дървена на стоманена, като са запазени отделни елементи от дърво, а именно част от дървените колони по фасадите. Етажните плочи са с носещи стоманени греди, върху които е наковано дюшеме. На първият етаж се влиза с двураменна покрита стълба от двора. По просторен коридор се влиза в хайет с овална форма. От хайета има достъп до всички стаи на първия етаж. При реконструкцията на етажа са обособени сервизни помещения. По красива дървена стълба от хайета на първия етаж се изкачваме на втори етаж като стълбата е двураменна до междинната площадка и после става еднораменна. На втори етаж също има хайет със сложна конфигурация, основната му част е овална и в южната си част преминава в правоъгълна. И тук от хайета се влиза във всички помещения. Както на първи етаж по време на реконструкцията са оформени сервизни помещения. Покривната конструкция е дървена,  четирискатна, покрита с керемиди.

По време на реконструкцията от 1974г към къщата е изградена допълнително пристройка в източната част на двора. Пристройката е едноетажна, изпълнена от каменна зидария на циментов разтвор, тухлена зидария и дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Тя е залепена за къщата и е свързана директно с приземния етаж. Пристройката има самостоятелен вход откъм двора.

Към къщата  има красив двор оформен на  три нива посредством подпорни стени от каменна зидария. Достъпът до различните нива е посредством каменни стъпала.

В двора близо до входа на пристройката до една от подпорните стени е ситуирана и градинска чешма. Така дворният ансамбъл е завършен функционално и естетично.

Къщата се ползваше дълги години като творчески дом на българските писатели. В една от стаите на първия етаж беше уредена малка музейна експозиция, посветена на Ламартин. В почетната книга на експозицията са оставили имената си забележителни личности на съвремието от цял свят: писатели, общественици, политици.

 Френски държавници посещават къщата:

16 август 1933 г. Едуард Ерио, виден държавник, бивш премиер и председател на парламента,  в интервю пред Ламартиновата къща, заявява: „И аз имам същото мнение, както Ламартин, понеже съм бил негов ученик и защото констатирам, че българският народ наистина преобразува страната като нашия селянин и че във всяко едно отношение той е достоен за свободата, която е извоювал”.

1989 г. Френският президент Франсоа Митеран

Днес къщата е затворена за посетители, предстоят мащабни ремонтни дейности.