Дестинацията, която ще ви предложим днес, е в сърцето на града - Регионалния етнографски музей в Пловдив, втори по големина в България.
Идеята за създаване на етнографски музей датира от края на 1891 г. След четвърт век по предложение на Стою Шишков – учител, изследовател, журналист и издател – местната администрация решава да се създаде Окръжен музей. Неговата основна цел е събирането на материали, свързани с миналото и настоящето на Пловдивски регион в историческо, икономическо, художествено и битово отношение.
Началото е поставено на 22 януари 1917 г., когато в Окръжната палата (дн. Община Пловдив) е свикано съвещание, на което е решено "да се учреди при Постоянната комисия един Окръжен музей". Правилникът на музея е одобрен на 20 юли с. г. и съгласно него музеят започва работа с директор – Йордан п. Георгиев и секретар – Стою Н. Шишков. Следва период на събирателска работа, фотозаснемане, популяризаторска дейност. Към 1930 г. музейните ценности са над 500. През 1931- 32 г., въпреки аргументираната съпротива на Стою Шишков, от съображения за икономия, администрацията прехвърля това скромно имущество към Народна библиотека и музей – Пловдив. През 1938 г. по инициатива на кмета на града Божидар Здравков е поставено второто начало на съвременния музей: най-представителната къща на възрожденския Пловдив – Куюмджиевата, е определена за Общинска къща-музей. На 14 октомври 1943 г. новият дом на музея е отворен за посещения. През 1949 г. Общинската къща-музей е преименувана в Народен етнографски музей. През 1952 г. е открита постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г. Днес над 40-те хиляди експоната са обособени в шест фонда: Селско стопанство, Занаяти, Тъкани и облекло, Мебели и интериор, Музикални инструменти и обреден реквизит, Произведения на изобразителното изкуство. Оформени са Фототека, Научен архив и Библиотека.
Пловдивският етнографски музей се помещава в Куюмджиевата къща от 1938 г. Това е една от най-впечатляващите възрожденски сгради, запазени до днес в Пловдивско. Принадлежала е на търговеца Аргир Куюмджиоглу и е построена през 1847 г. от майстор Хаджи Георги. Сградата представя разцвета на барока в пловдивската архитектура. По време на дългодишната си история къщата е използвана за най-разнообразни цели. Дълго време е жилище на видния пловдивски търговец, после се превръща в девически пансион. В различни етапи от историята си е служила и като шапкарска фабрика, склад за брашно и фабрика за оцет. След основен ремонт през 40-те години на ХХ век вече изпълнява настоящата си роля на музей.
Част от експозициите на музеяМузеят е място, където може да се види, пипне и усети традицията. Богатата експозиция представя традиционната култура на Тракия, Родопите и Средногорието от периода на Възраждането. В постоянна експозиция земеделието и животновъдството са представени като основни поминъци на населението от региона.От традиционните занаяти тук са намерили място едни от най-характерните за периода на Възраждането – абаджийство, гайтанджийство, грънчарство, медникарство и железарство. Златарската работилница е експонирана с целия си инвентар в прекрасния дом. Показана е част от богатата колекция накити и църковна утвар. Отделено е място за традиционни народни костюми, тъкани и килими, музикални инструменти и обреден реквизит, а съвсем пестеливо е представен градският бит. Интериорите на Копривщенска стая, Родопска стая и Пловдивска гостна стая допълват информацията за бита и културата на населението в региона.
Всичкото това разнообразие допринася за несравнимото усещане за пътешествие през времето, което добива всеки посетител, избрал етнографския музей за своя туристическа дестинация.