Дестинацията, която ще ви предложим днес, е в сърцето на града - Регионалния етнографски музей в Пловдив, втори по големина в България.

Идеята за създаване на етнографски музей датира от края на 1891 г. След четвърт век по предложение на Стою Шишков – учител, изследовател, журналист и издател – местната администрация решава да се създаде Окръжен музей. Неговата основна цел е събирането на материали, свързани с миналото и настоящето на Пловдивски регион в историческо, икономическо, художествено и битово отношение.

Началото е поставено на 22 януари 1917 г., когато в Окръжната палата (дн. Община Пловдив) е свикано съвещание, на което е решено "да се учреди при Постоянната комисия един Окръжен музей". Правилникът на музея е одобрен на 20 юли с. г. и съгласно него музеят започва работа с директор – Йордан п. Георгиев и секретар – Стою Н. Шишков. Следва период на събирателска работа, фотозаснемане, популяризаторска дейност. Към 1930 г. музейните ценности са над 500. През 1931- 32 г., въпреки аргументираната съпротива на Стою Шишков, от съображения за икономия, администрацията прехвърля това скромно имущество към Народна библиотека и музей – Пловдив. През 1938 г. по инициатива на кмета на града Божидар Здравков е поставено второто начало на съвременния музей: най-представителната къща на възрожденския Пловдив – Куюмджиевата, е определена за Общинска къща-музей. На 14 октомври 1943 г. новият дом на музея е отворен за посещения. През 1949 г. Общинската къща-музей е преименувана в Народен етнографски музей. През 1952 г. е открита постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г. Днес над 40-те хиляди експоната са обособени в шест фонда: Селско стопанство, Занаяти, Тъкани и облекло, Мебели и интериор, Музикални инструменти и обреден реквизит, Произведения на изобразителното изкуство. Оформени са Фототека, Научен архив и Библиотека.

Пловдивският етнографски музей се помещава в Куюмджиевата къща от 1938 г. Това е една от най-впечатляващите възрожденски сгради, запазени до днес в Пловдивско. Принадлежала е на търговеца Аргир Куюмджиоглу и е построена през 1847 г. от майстор Хаджи Георги. Сградата представя разцвета на барока в пловдивската архитектура. По време на дългодишната си история къщата е използвана за най-разнообразни цели. Дълго време е жилище на видния пловдивски търговец, после се превръща в девически пансион. В различни етапи от историята си е служила и като шапкарска фабрика, склад за брашно и фабрика за оцет. След основен ремонт през 40-те години на ХХ век вече изпълнява настоящата си роля на музей.

Всичкото това разнообразие допринася за несравнимото усещане за пътешествие през времето, което добива всеки посетител, избрал етнографския музей за своя туристическа дестинация.