Октомври традиционно бележи прехода от есента към по-студените месеци. Тази година обаче, според последните модели на ECMWF и данните за полярния вихър от GFS, се очертава по-динамична картина.

Полярният вихър на ниво 10 hPa – ключов индикатор за атмосферната циркулация в Арктика – показва признаци на отслабване през целия месец, със положителни температурни аномалии (до +9°C спрямо климатичната норма 1979–2010) и ниски геопотенциални височини (около 2990–3010 gpdam) над полюса.

Това създава условия за блокиране на атмосферните потоци, което често води до продължителни периоди на стабилно време в средните ширини, но и до внезапни нахлувания на студен въздух от север.

В България това ще се отрази с по-топъл от обичайното октомври, характеризиращ се с дълги сухи периоди, прекъсвани от локални валежи, особено в планинските райони.

Сезонните прогнози за периода октомври–декември (OND) сочат положителни аномалии в морското средно налягане (MSLP) над Източна Европа. Това засилва антициклоналните влияния и намалява вероятността от обилни валежи. За Югоизточна Европа като цяло, включително Гърция и Румъния, се очаква подобен сценарий – по-мек климат с по-малко бури в Черно море, но с повишена влажност в долинните части заради средиземноморските въздушни маси.

За по-точна разбивка прогнозата може да се раздели на три десетдневия, базирани на еволюцията на полярния вихър: от относително стабилен в началото до по-нестабилен в края, с доминиращи блокиращи режими (с честота 60–80% според ансамбъла на ECMWF). Тези режими (като NAO- и блокиране) често задържат топлия въздух над континента, което благоприятства по-високи температури, но същевременно създава условия за локални застудявания в планините.

Ето какво време ни очаква през октомври, на базата на посочените данни 

Предстоящият октомври се очертава да бъде с температури около климатичната норма и с валежи близки до средните. 

По планините ще бъде подходящо за туризъм, а на морето дори и за последни плажове по черноморското ни крайбрежие. Температурата на морската вода е все още с приятни за къпане стойности от 18 до 23 градуса.

Очаква се средните месечни температури през октомври да са по-високи от обичайната норма, която за равнините е между 20 и 23 градуса, за високите полета – между 13и 17 градуса, а за планините – между 3 и 8 градуса. Най-високата температура през месеца ще достигне до 28-30градуса, а най-ниската ще бъде около 3-5 градуса и то към края на месеца. Ще има условия и за валежи от сняг, но по планините. 

Месечната сума на валежите ще бъде между 30 и 50л./кв.м за по-голямата част от страната, в югоизточните райони — между 50 и 60 л./кв.м, а в планините — от 60 до 70 л./кв.м. – тези стойности са нормални за октомври.

Първо Десетдневие (1–10 Октомври): Прогнозира се стабилно време 

Първите десет дни на октомври ще преминат под  мека и спокойна есен. Полярният вихър остава отслабен, което позволява на по-топли атлантически въздушни маси да навлизат дълбоко в Европа без сериозни смущения от север. 

В България дневните температури ще се задържат между 18 и 22°C в равнините (София, Пловдив), а нощем ще бъдат между 8 и 12°C – осезаемо по-топло от обичайното за периода. Валежите ще са оскъдни – до 20–30 мм за десетдневието, като кратки следобедни валежи са възможни главно в Източна Тракия и Странджа. Според сезонните прогнози, в Югоизточна Европа се очаква слабо повишение на валежите, но като цяло Румъния и Гърция също ще се радват на сухо време, с риск от утринни мъгли край морето.

Атмосферната циркулация ще бъде доминирана от югозападни потоци, които задържат циклони далеч на север. В планините (Родопи, Рила) условията ще бъдат отлични за туризъм – слънчеви дни с температури 12–16°C на 1500 м надморска височина. Нощем обаче са възможни температурни инверсии с леки слани в котловините. С напредването на месеца са възможни и слани в Предбалкана и Софийско!, пише meteobalkans.

Очаква се „блокираща циркулация“ метеорологичен режим да властва в над 70% от периода, което гарантира стабилно време без резки промени. Това е благоприятно за земеделието – в Добруджа и Тракия прибирането на реколтата ще върви без сериозни пречки, макар че в по-южните райони, като Солунското поле (Гърция), сушата може да създаде риск от ерозия.

Като цяло, първата десетдневка на октомври обещава истинска „златна есен“ – тихи, слънчеви дни с леки ветрове (под 10–15 км/ч), подходящи за разходки и работа на открито. Само около 8–10 октомври е възможно преминаване на студен фронт, която може да донесе 5–10 мм дъжд в Северна България и по-силни северозападни ветрове. Това ще доведе до понижение на дневните температури. 

Второ десетдневие (11–20 октомври): Повече фронтове и застудявания 

Към средата на месеца полярният вихър започва да се дестабилизира, като се наблюдават аномалии до +8–9°C на 10 hPa (около 10 октомври, 18:00 UTC) и по-дълбок център на ниско налягане (L ~3010 gpdam). Това „размива“ границите между студените и топлите въздушни маси и води до класическо блокиране. Според графиките на ECMWF, режими като Block и NAO– доминират с честота 50–60%, което често предизвиква застояли антициклони над Източна Европа.

За България това означава леко засилване на топлото време: дневните температури ще достигат 16–20°C в равнините, но с по-чести валежи, около 30–40 мм. След 15-ти се очакват се и чести атмосферни смущения от запад. Нощите ще са по-хладни (5–7°C), особено в Северна България, където температурните инверсии могат да доведат до мъгли и дори за слани в Предбалкана и котловините. След студените фронтове, атмосферата и следфронталното изясняване, може да доведе и до слани и в Дунавската равнина. 

В края на периода (15–20 октомври) се очаква по-силен фронт от запад, който ще донесе 15–20 мм валежи и ще понижи температурите с 2–3°C. 

Трето десетдневие (21–31 октомври): Задават се първите студени дни!

Краят на октомври ще бъде най-динамичният, тъй като полярният вихър достига пик на отслабване с аномалии от +7 до +9°C (около 10 октомври, 00:00 UTC) и разширен център на ниско GPH (до 3114 gpdam).

Това позволява на северните студени маси да се „просмукват“ към юг.

ECMWF моделите показват връх на ATR (Atlantic Ridge) и NAO- (с честота около 40–50%), което често води до внезапни температурни колебания. В България дневните температури ще паднат до 12–16°C в Софийското поле, с нощни минимуми от минус 2 до 5°C и първи по-сериозни застудявания (–3 до –5°C) в котловините около 25–28 октомври.

Валежите ще бъдат най-обилни в този период – 40–60 мм за десетдневието, с комбинация от дъжд и мокър сняг в планините над 1500 м, особено в Рила и Стара планина.

Сезонната карта за валежи подсказва умерено положителна аномалия (50–100 мм над средното) в Югоизточна Европа.

Това означава, че Гърция се очакват и п по-интензивни бури в Егейско море, докато в Румъния и България валежите ще са по скоро в планинските райони. 

Ветровете ще са по-силни (20–35 км/ч от север), с по-високи скорости по Черноморското крайбрежие, където могат да предизвикат умерено вълнение (4–5 бала).