Предстои ни един динамичен месец, най-вече поради факта, че ще имаме ново стратосферно затопляне, което ще усетим именно през март. Очакваното затопляне в периода 3–9 март ще бъде променливо, с чести атмосферни смущения. Между тях ще има и периоди с хубаво, пролетно време, когато температурите могат да надхвърлят 15–20°C. На някои места ще се образуват мъгли. През този месец очакваме и цялата гама от метеорологични явления, като валежи от сняг, дъжд, суграшица, топли дни, студени мразовити дни, типично по женски, затова е женският месец, и кошмар за метеоролозите, а това допълнено и с образуването и разпадането на полярния вихър и ефектът му! 

През този месец очакваме сумарните валежи да са около и под климатичната норма - в повечето райони те ще са между 40 и 60 /кв.м, в планините и южните части – от 70 до 80л/кв.м.

Средните температури за месеца ще са малко по-ниски в Източна България и западните котловинни полета, като те ще са 1-2 градуса под нормата.

Доста по-топло ще е в крайните южни райони и Дунавската равнина- средната месечна температура там ще бъде 5-9 градуса над климатичната норма. 

Март планините са опасни заради по-високия риск от лавини-бързите затопляния заедно с южните ветрове водят до интензивно снеготопене и е предпоставка за нестабилност на снежната покривка.
След зимният февруари. Посрещаме третия месец от годината с температури, около и близки до климатичната норма, сочат данните анализирани от нашите синоптици. 

Времето през първото десетдневие от март
Първите дни на март 1-3 март, според ЕС модела се задава преминаващ студен фронт и валежи от дъжд и сняг, в почти цялата страна, но след този фронт, температурите ще се повишат. 

През следващите дни Балканите ще попадат под влиянието на разширяващ се антициклон, разположен на запад, от полуострова. Към Балканите ще се пренася и по-топла въздушна маса. Запазват се тенденциите и за температури около 15-22°C. Към периода 4-8 март, но тези затопляния ще са краткотрайни. Според ГФС модела, тогава се повишава и вероятността от преминаването на ново атмосферно смущение и ново застудяване към 9-10 март.

Времето през второто десетдневие от март
През второ десетдневие от март средните месечни температури се очаква да бъдат с 2-3 градуса под климатичната норма. Ще бъде студено с минимални температури под минус 5-8 градуса в Югозападна България. По планините се очакват и температури около минус 12 градуса по Целзий. Над СЗ България ще е по-топло – до 1-4 градуса по Целзий.

Причината за студеното време е ново застудяване от изток, като главен виновник е  очакваното разпадане на полярния вихър.

Добрите новини са, че тези застудявания ще са краткотрайни и още след 14-18 март, ни очакват по-топли дни. До края на второто десетдневие времето ще е предимно слънчево, но ще се задържи и студено. 

Към края на периода очакваме и поредна смяна на циркулацията и температурите плавно ще се повишат. Очакват се нови валежи, но този път от дъжд. 

Последните данни на глобалните модели GFS и ECMWF прогнозират, че  предстоящата циркулация ще се задържи поне до началото на третото десетдневие от март. Температурите в Югоизточна Европа чувствително ще се повишат и ще са около климатичната норма. Времето на полуострова ще е с променлива облачност. Очакваните максимални температури ще са между 10-13°С.

Времето през третото десетдневие от март
През третото десетдневие Балканският полуостров се очаква да попада под влиянието на пореден циклон, позициониран над Гърция. Времето ще е динамично с чести валежи от дъжд. Температурите ще се повишат и ще са около климатичната норма. Очакваните максимални стойности ще са между плюс 15-22°С. Към края на месеца, отново ще е слънчево, а след обяд и с развитие на купеста облачност, дори са възможни и първите гръмотевици, прогнозират от meteobalkans.

Важно!
Нека да не забравяме, че март се характеризира с чести промени на времето и те са свързани с това, че месецът е преходен между зимата и пролетта. Една важна особеност е и наличието на стратосферно затопляне.

Март е характерен с големи аномалии и с резки промени на метеорологичната обстановка. Увеличението на продължителността на деня и слънчевото греене водят до чувствително повишение на температурите, което дава голям контраст на температурите между Южна и Северна Европа. То от своя страна засилва меридионалните смущения и те така имат по-големи амплитуда. В някои години нахлуванията на арктичен въздух са толкова интензивни, че температурите са типично зимни. 

Глобалните модели и ансамблите им, често се променят и това води до несигурност в прогнозите. Очаквайте честни промени в прогнозите.