Първите всенародни избори в България са за избор на народни представители. Те се провеждат скоро след Освобождението, на 30 септември 1879 се провеждат парламентарните избори за Първото обикновено народно събрание. Те, както и следващите (през 1880, 1881, 1882 и 1884 г.), са насрочени с указ на княз Александър I Батенберг.

През 1886 г. указът за изборите е издаден от регентски съвет. За изборите от 1887 до 1914 г. указите се издават от княз Фердинанд I (след 22 септември 1908 като цар Фердинанд). Изборите от 1919 до 1939 г. са насрочени с указите на цар Борис III.

Регентски съвет насрочва изборите през 1945 г., а с указ № 13 от 31 юли 1946 насрочва допитване за премахване на монархията и обявяване на Народна република.

В периода 1949 – 1989 изборите в Народна република България първоначално се насрочват с указ на президиума на НС, а 1976, 1981 и 1986 – вече на Държавния съвет на НРБ.

От 1990 г. изборите се насрочват с указ на президента на България.

Парламентът включва 240 народни представители, които имат четиригодишен мандат. През периода 1991 – 2005 година те се избират по пропорционална система с минимален праг за участие на партиите от 4%, като местата се разпределят чрез 31 районни листи. Използва се методът на най-голямата средна стойност (метод на Д'Ондт).

При изборите от 2009 година избирателната система е заменена от смесена, а също така е сменен и методът за разпределяне на мандатите в пропорционалната система с метода на най-големия остатък (метод да Хеър-Ниймайер). Така 209 народни представители се избират по старата система, а останалите 31 места се избират по мажоритарна система от получили най-много гласове във всеки 31 избирателни района.

През 2013 година е възстановена изцяло пропорционалната система, но се запазва методът на най-големия остатък като метод за разпределяне на мандатите.

Президентът се избира с петгодишен мандат с мнозинство от повече от половината действителни гласове.

Членовете на Европейския парламент се избират с петгодишен мандат с пропорционално гласуване и с една национална листа. Националната избирателна квота е равна на броя на действителните гласове, разделен на броя на мандатите, закръглен до по-голямото цяло число.

С преки избори се избират за четиригодишен мандат и някои от държавните органи на местно ниво – кметовете на общини, кметства, райони и общинските съвети. При различни промени на нормативната уредба през годините кметовете на райони не винаги са избирани с преки избори, както и кметовете на кметства се избират при различен праг (брой на населението с постоянен адрес на територията на кметството).

Кметовете се избират чрез пропорционална система с повече от половината от действителните гласове, а съставът на общинския съвет се избира чрез пропорционална система.