Отпуските за изпълнение на граждански, обществени и други задължения са определени в Кодекса на труда. Работникът или служителят има право на тях по силата закона, а работодателят е длъжен да осигури ползването им, като освобождава от работа работника или служителя, без право на преценка, дали да разреши, или не, съответния вид отпуск и кога да го разреши. Дали и как се заплаща ползването на този вид отпуск, отговаря Тодор Капитанов - създателят на www.mywork.bg

Отпуските за изпълнение на лични, семейни и обществени задължения, се дължат независимо от платените годишни отпуски или от неплатения отпуск, винаги когато е налице основанието за тяхното ползване (т.е. не се приспадат от полагащия се платен годишен отпуск), пише pariteni.bg. Не се изисква и предварително натрупан трудов стаж от работника или служителя за тяхното ползване.

Ето и някои от събитията, определени в закона, за които имаме право на отпуска:

Отпуск при встъпване в брак:

Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при встъпване в брак (сключването на граждански брак). Този вид отпуск не се предоставя за извършването на църковен или друг ритуал по повод създаването на семейство. Продължителността на отпуска е 2 работни дни. Предоставянето на отпуска не е свързано с поредността на брака.

Отпуск при кръводаряване:

Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. Този вид отпуск се предоставя на работника (служителя), за да извърши кръводаряване.

Отпуск при смърт на близък роднина:

Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на близък роднина - 2 работни дни. Работникът или служителят има право на този отпуск за деня на съответното събитие (денят на смъртта) и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея.

През време на отпуск при встъпване в брак, при кръводаряване и при смърт на близък роднина, на работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя. Ако такива няма договорени, тогава възнаграждение не се дължи.