Учениците в 11-и и 12-и клас занапред няма да изучават 12 задължителни предмета, а само 6 - български език, литература, математика, чужд език, физическо възпитание и спорт и новия - гражданско образование. Останалото време, което се "освобождава", ще се използва за профилирана подготовка, като изборът, който даде законодателят, е между 11 профилиращи предмета. Що е "европейски гражданин", за какво служат институциите на Европейския съюз, какви форми на собственост съществуват и кои са глобалните проблеми на съвременността - такива теми ще изучават зрелостниците по новия предмет "гражданско образование". Това става ясно от проектите на нови учебни програми за последните два класа от средното образование, обявени преди дни от просветното министерство. Те трябва да влязат в сила през учебната 2020/21 г., като първите, които ще ги изпробват, са сегашните седмокласници, които тогава ще са в 11-и клас.
Както досега, и в двата последни класа на средното образование съдържанието по литература остава изцяло българско. Задължителните произведения обаче са в пъти по-малко. За 11 клас са подготвени пет теми. С родното те ще се запознават чрез творбите "Железния светилник" на Д. Талев (досега в 12-и клас), "Бай Ганьо на гости" на А. Константинов и "Криворазбраната цивилизация" на Д. Войников (досега в 10-и клас). По темата за природата са предвидени "При Рилския манастир" на Ив. Вазов, "Спи езерото" на Славейков и "Градушка" на П. Яворов. Смъртта учениците ще изучават както досега в произведенията "До моето първо либе" на Хр. Ботев и "Новото гробище над Сливница" на Ив. Вазов", но и в "Сватба" на Н. Фурнаджиев. Властта и насилието присъстват чрез "Борба" (Хр. Ботев), "Андрешко" (Е.Пелин) и "Приказка за стълбата" (Хр. Смирненски), а миналото и паметта - чрез "Паисий" (Ив. Вазов), "Нощ" (П. Яворов) и "История" (Н. Вапцаров). Извън програмата остават редица творби на Вазов, Яворов, Славейков и др.
По математика в 11 клас ще учат степени и логаритми, решаване на равнинни фигури и тригонометрия. По гражданско образование пък са предвидени три големи теми - за политиката и демокрацията, за гражданските права и отговорности и за идентичностите и различията в обществото. Младежите ще изучават типовете власт, ролята на институциите, механизмите на властта, типовете демокрация, видове избирателни системи и др. Те трябва да могат да оценяват негативното влияние на корупционните практики в изборния процес, да осъзнават възможностите на гражданското общество за коригиращо въздействие на политическата власт, да познават различни форми на гражданско участие и др. Заедно с това в края на 11-и клас от тях се очаква да познават основните конституционни права на българите, както и различни международни документи за правата на човека, да различават етническата от гражданска нация, патриотизма от национализма, да умеят да работят с документи и институции за защита правата на малцинствата, да разпознават случаи на дискриминация и т.н. 
На финала на средното образование, зрелостниците също ще учат българска литература, но в доста по-сбит вариант от досегашния. Темата за любовта те ще анализират чрез "Аз искам да те помня все така" на Д. Дебелянов, "Колко си хубава" на Хр. Фотев и "Любов" на Ат. Далчев. За вярата на надеждата зрелостниците ще учат от "Спасова могила" на Е. Пелин, "Молитва" на Ат. Далчев и "Вяра" на Н. Вапцаров. По темата за труда и творчеството са избрани "Ветрената мелница" (Е. Пелин), "Песента на колелетата" (Й. Йовков) и "Балада за Г. Хенрих" (В. Пасков), а за избора и раздвоението - "Две души" (Яворов), "Потомка" (Е. Багряна) и "Честен кръст" (Б. Христов). Сред произведенията, които отпадат, са "Антихрист" на Е. Станев, "Снаха" на Г. Караславов, "Хоро" на А. Страшимиров, "Вечната и святата" на Е. Багряна и много други.
По математика зрелостниците ще учат статистика (сред новите понятия са хистограма, полигон, вероятност , статистическа и акумулирана честота и др.), уравнения, неравенства и екстремални задачи. По гражданско образование планираните теми са власт и държава, гражданите и икономика и глобалните проблеми. 12-класниците ще трябва да разпознават различните типове политически устройства, компетентностите на местната и централната власт, да оценяват значението на социалните партньори при вземането на властови решения и др. Задължително ще е да се ориентират в структурата и функциите на местните, държавните и европейските институции (ЕП, ЕК и др.), да познават значението на организираното гражданско общество и формите на протест. Завършващите следва да разглеждат публичния бюджет като основен инструмент за икономическа, финансова и социална политика, да познават формите на собственост, що е то пазарна икономика, кои са основните характеристики на пазара на труда и как да се представят пред работодател, кои са основните трудови, социални и осигурителни права и т.н. Сред задачите им е да оценяват глобалните проблеми на съвременността като тероризъм, ксенофобия, етническо напрежение, радикализация и др.