Безплодието се дефинира като невъзможност за създаване, износване или раждане на бебе по естествен път. Жените, които могат да забременеят, но имат повтарящи се аборти, също се считат за безплодни. Дефиницията на Световната здравна организация за безплодие се отнася като след период от 24 месеца опити за зачеване. Безплодието засяга около 10-15% от двойките в репродуктивна възраст по света, пише здравният портал puls.bg.

Процентът на двойките, търсещи лечение на безплодие, се е увеличил драстично през последните години в резултат на фактори като отлагане на раждането при жените, разширяване на по-нови и по-успешни техники за лечение на безплодие и повишена публичност на тези налични терапии.

Безплодие и стрес. Връзката между безплодието и психологическия стрес е сложна. От една страна бездетните двойки са подложени на по-голям стрес и имат повишен риск от развитие на психологически разстройства в сравнение със здравите двойки. От друга страна, е установено, че високите нива на психологически дистрес увеличават безплодието. Физиологичното безплодие често върви ръка за ръка с психологическото, но това са две различни неща и е добре да бъдат разгледани.

Какво е физиологично безплодие? Това е заболяване на репродуктивната система, което може да засегне както мъжете, така и жените. То е медицинско състояние на анатомията и физиологията, характеризиращо се с невъзможност за постигане на клинична бременност след 12 месеца или повече редовен незащитен полов акт.

Какво е психологическо безплодие? Това е емоционалното страдание и преживяване за мъжа, жената и двойката им поради липса на поява на дете, и се изразява чрез различни психологически проблеми като тревожност, депресия, хранителни разстройства, злоупотреба с вещества, ниско самочувствие, нарушена идентичност,  пробеми със съня, отключване на психологични и псхиатрични разстройства и др. Други трудности за жената, мъжа и двойката им, които естествено се самосъздават в психологическото безплодие, са социална изолация, намалена комуникация между партньорите  и трудности в брака като цяло или задълбочаване на вече съществуващите такива.

Връзка между психичните разстройства и безплодието. В проучване, което изследва психическото състояние и профил на личността при пациенти, които са безплодни, поне едно психично разстройство е идентифицирано при 83,8% от жените. Освен това, 52% от участниците са показали леки или сериозни разстройства на личността.  В същото проучване е разкрито, че има по-високо ниво на депресия и тревожност в групата пациенти, които са имали безплодие и по-ниско ниво на умствено спокойствие, свързано с личностните черти.

Пол и отражение на безплодието. Интересно е да се обърне внимание, на различията между половете и как се изразява при тях психологическото безплодие. Доказано е, че жените с безплодие имат по-високи нива на депресия в сравнение с безплодните мъже. По-конкретно се съобщава, че депресията е по-разпространена сред жените с безплодие, докато има по-голямо количество психосоматичен дистрес сред мъжете с безплодие. Освен това е посочено по-високо ниво на преживян стрес и влошено качество на живот сред безплодните мъже с повишени характеристики на алекситимия (невъзможност да се идентифицират и осмислят собствените чувства и емоции). От друга страна, жените с безплодие са разкрили когнитивна дисфункция и повишена тревожност и депресия. Предишни проучвания показват, че мъжете с безплодие имат по-висок резултат по скалите за удовлетворение от връзката в сравнение с жените. Възможно обяснение за тези резултати може да бъде, че жените се чувстват по-отговорни и виновни от мъжете по време на процеса на опити за зачеване. Освен това жените с безплодие са изложени на по-голям социален натиск и стигма.

Подмолни психологични явления, обясняващи психологическото безплодие. Има много случаи при, които липсват каквито  да е било физиологични и анатомични препятствия за забременяване, изследванията са „чисти“ и за медицинските лица е необяснимо защо не се постига зачеване – естествено или чрез асистирана репродукция. Става въпрос за психологически явления, които могат да бъдат определени като препятствия или блокажи у единия или двамата партньори да заченат дете, въпреки привидните им опити и желания да станат родители.

Това са дълбоки и несъзнавани програми у някой от партньорите в двойката или и у двамата, както и новосформирани психологически проблеми в самата двойка поради свързването на двама души, носещи тежки психологически травми, водещи начало от детството, като последствия от атмосферата на живот в рождените им семейства, изповядващи своите уникални и специфични ценности и вярвания.

Сред водещите са: различните видове насилие в семейството, докато единият от двамата или и двамата партньори са израствали, „откраднато или непозволено“ детство, психични разстройства във фамилията или на някой от родителите, неполучена и недостатъчна емоционална подкрепа и обич, смърт на родител или родителите, липса на емоционална и подхранваща връзка с бащата или майката, „забрани“ за преживяване на удоволствие, натоварване по неволя с чужди отговорности, емоционално закотвяне в рожденото семейство, невъзможност за прекратяване на силна, но патологична връзка с единия родител, нарушена партньорска позиция и връзка в самата двойка – повече са в диадата - дете с възрастен, отколкото в диадата зрели партньори - възрастен с възрастен, скрито насилие в двойката и др.