Ленени дрехи, датирани чрез въглероден анализ между 3482 и 3102 г. пр.н.е., предоставят рядък поглед към ранната мода и ежедневието на една от най-старите цивилизации в света, съобщава Live Science. 

Тази уникална находка, известна като Тарханската рокля, е открита през 1913 г. от археолога сър Флиндърс Петри по време на разкопки на мастаба в некропола на Тархан. Петри е разкопал повече от 2000 гробници от протодинастичния и раннодинастичния период, времето, което бележи възникването на обединена египетска държава.

Сред голяма купчина лен, изхвърлен от крадци на гробници, роклята е лежала незабелязана десетилетия, докато значението ѝ не е признато от реставратори в лондонския музей Виктория и Албърт през 1977 г.

Според Музея на египетската археология „Петри“ в Университетския колеж в Лондон (UCL), където роклята е изложена сега, тя има V-образно деколте и плисирани детайли по ръкавите и корсажа, изработени от ръчно тъкани ленени влакна.

Долната част на дрехата липсва, така че учените не могат да кажат със сигурност дали е била туника, рокля или риза. Експертите смятат, че е принадлежала на стройна млада жена, която я е носила приживе и след това е била погребана в нея.

Оцеляването на почти непокътнати дрехи е особено рядко, както отбелязва Алис Стивънсън, професор по музейна археология в UCL, в проучване от 2016 г. Тя и изотопният химик Майкъл Дий от Университета в Грьонинген тестваха възрастта на дрехата и отбелязаха нейното значение за разбирането на културата на ранния династичен Египет.

Художествените изображения от епохата показват хора, носещи сходни стилове облекло, което предполага, че роклята е била в съответствие с модата на времето. Износването на плата подкрепя идеята, че е била носена през живота, а не е била създадена единствено за погребение.

Тарханската рокля е важна връзка с ранните египетски текстилни практики и шивачество, предоставяйки рядък поглед върху това как древните хора са изработвали дрехи много преди появата на индустриалните технологии.

За историците и археолозите, запазването й помага да се реконструират социалните и материални реалности на древните елити и показва как дори най-деликатните артефакти могат да предоставят трайни доказателства за човешката изобретателност.