Повод за тази статия са две реклами в ямболския вестник „Тунджа” от 1933 г., представени в публикация на Държавен архив – Ямбол. Първата реклама от 19.03.1933 г. е на един от централните ямболски ресторанти „Стара Америка” със собственици Иван и Илия Хаджикирови, бил е на мястото на днешния хотел „Диана палас” срещу НТС, а втората реклама е от 30.04.1933 г. на питиепродавница и гостилница „Златна рибка”. През 1933 година приключва Световната стопанска криза от 1929-1933 г. /т.н. Голяма депресия/ и са изминали 15 години от Първата световна война.

 

В България, като една аграрна страна, се предлага в изобилие земеделска и животинска продукция. В интернет пространството трудно се намират статистически данни за стандарта на живот по онова време, какви са били заплатите, какви са били цените през 30-те години на миналия век.

 

В рекламата на ресторант „Стара Америка” от 1933 г. четем следните цени на предлаганите ястия и напитки: Агнешко – мешено – 10 лв., бъбрек – 2 лв., пържола – 2 лв., дробчета – 1 лв., сърца – 1 лв., далачета – 1 лв., момици – 1 лв., шишчета – 2 лв., ядки – 1 лв., кебапчета – 1 лв. Телешки кебапчета – 0.50 лв., пържола – 4 лв., кюфтенца – 1 лв., филе – 6 лв. Свински карначета – 1 лв., пържола – 5 лв., филе – 5 лв. Говежди пържоли – 5 лв., филе – 6 лв., нервозни кюфтета – 1 лв. Вино – в заведението 12 лева, за дома 8 лева. Рекламата указва, че това са цени с 50% намаление за ястията.

В рекламата на питиепродавница и гостилница „Златна рибка” информацията е обща и гласи, че най-големият апетит може да се задоволи срещу 10 – 15 лева. Акцент и в двете реклами е, че ястията са приготвени с чисто краве масло, характерно за френската кухня, и обърнете внимание при тази пребогата скара, ресторант „Стара Америка” не предлага свински кебапчета!

Сега идва най-интересното - какви са били заплатите на българите през 1933 г. на фона на цените в ресторантите и гостилниците тогава.

Справката в Държавен архив – Ямбол показва, че в Държавното агрономство на околийския град Елхово заплатите през март 1933 г. са били следните: – агроном – 4550 лева, р-л доп.земеделско училище – 4400 лева, учител в доп.зем.училище – 4250 лева, учителка в доп.земеделско училище – 2950 лева, специалист – 2950 лева, зем. администратор – 2350 лева, зем.техник – 2150 лева, писар – 2050 лева, землемер -1600 лева. Агроном на държавно агрономство в околийски град през 1933 г, долу-горе съответства на днешното – директор на областна дирекция по безопасност на храните.

В статистическия годишник на Царство България от 1933 г. в раздела работнически заплати за 1932 г. пише следното: Брутна часова заплата на работник 1.Металоработни индустрии /шлосер/ – минимална – 5.62 лв. /5.62х 8 х 21д.-944 лв./ – средна – 9.93 лв. /9.93х8х21д.-1668 лв./ – максимална – 37.50 лв./37.50х8х21д.- 6300лв./ 2.Кожарство – минимална – 2.50 лв. – средна – 9.08 лв. – максимална – 45 лв. 3.Тютюневи фабрики – минимална – 2.38 лв. – средна – 6.85 лв. – максимална – 40.50 лв. 4.Складове за манипулиране на суров тютюн Майстори манипулатори – минимална – 7.50 лв. – средна – 16.84 лв. – максимална – 54.29 лв. Общи работници – минимална – 1.88 лв. – средна – 4.35 лв. – максимална – 15.71 лв. 5.Предене или тъкане на вълна – минимална – 1.88 лв. – средна – 6.03 лв. – максимална – 37.50 лв. 6.Плетачество/трикотаж/ – минимална – 1.80 лв. – средна – 4.96 лв. – максимална – 13.75 лв. 7.Предене или тъкане на растителни текстилни материали и коприна – минимална – 1.88 лв. – средна – 6.22 лв. – максимална – 37.50 лв. 

 

Средната пенсия за старост през 1932 г. е 1774 лева. Прави силно впечатление разграничението между квалифицирания и неквалифицирания труд, като заплащането варира от 6 до 18 пъти. В едно интервю великата българска актриса Стоянка Мутафова спомена, че в средата на 30-те години се е усещал голям подем в държавата ни, почти всички българи завършили образованието си в чужбина са се връщали в родината и са дали голям тласък в развитието й.

 

Заплатите на образованите и квалифицирани българи са били високи, което им позволява да имат много добър стандарт на живот през 30-те години на миналия век. В навечерието на Втората световна война 1939-1940 г. Царство България е водеща икономика на Балканите. А през 1933 година са се хранили добре, видно от рекламите! Анализът на изнесените факти и коментарите остават за Вас!

Източник: НТС-Акценти