Какви обезщетения дължи работодател, ако прекрати трудовия договор на работник?

Има няколко ситуации, които ще разгледаме.

1.Обезщетение за неспазено предизвестие. То може да бъде дължимо и от двете страни, които не са спазили изискването

1.2 Обезщетение, дължимо от страната, която отправя предизвестие – чл. 220, ал. 1 от КТ:

Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Основанията, при наличието на които работодателят прекратява трудовия договор на работника или служителя с предизвестие, са регламентирани в Кодекса на труда. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие означава, че той дължи предизвестие на работника или служителя.

Продължителността на срока на предизвестието зависи от вида на сключения трудов договор (срочен или безсрочен).

Моментът на прекратяването е различен в зависимост от това дали работникът или служителят отработва целия срок на предизвестието или само част от него.

Ако работодателят се възползва от предвидената в чл. 220, ал. 1 КТ възможност да прекрати трудовия договор преди да изтече срокът на дължимото предизвестие, то трудовият договор се прекратява веднага (ако срокът не е спазен изцяло) или при изтичане на съответната част от предизвестието (ако е не е спазена част от срока). Дължимото от работодателя обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок.

Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

1.3 Обезщетение, дължимо от страната, към която е отправено предизвестие – чл. 220, ал. 2 от КТ:

Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Това означава, че ако работникът е връчил предизвестие на работодателя за прекратяване на трудовия си договор, в случай че работодателят като предизвестена страна се възползва от възможността, предвидена в чл. 220, ал. 2 КТ, то той ще дължи обезщетение.

Обезщетението по чл. 220 КТ подлежи на данъчно облагане.

2. Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие

2.1 Обезщетение, дължимо от работодателя – чл. 221, ал. 1 от КТ:

При прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а от КТ работодателят му дължи обезщетение.

Случаите на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на служителя, в които той има право на обезщетение от работодателя са следните:

а) когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение;

б) когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;

в) когато в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 КТ или чл. 123а, ал. 1 кт (промени в организацията и дейността на “стария” работодател) значително се влошат условията на труд при “новия” работодател.

При прекратяване на безсрочно трудово правоотношение обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока на предизвестието, а при прекратяване на срочно трудово правоотношение - в размер на действителните вреди (брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа след прекратяването, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение – чл. 221, ал. 4, т. 1 от КТ).

2.2 Обезщетения, дължими от работника - чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от КТ:

Работникът дължи на работодателя обезщетение в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие при дисциплинарно уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и при уволнение по 330, ал. 1 от КТ поради осъждане за престъпление, което съставлява и нарушение на трудовите задължения.

При прекратяване на безсрочно трудово правоотношение обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието, а при прекратяване на срочно трудово правоотношение - в размер на действителните вреди (брутното трудово възнаграждение на служителя за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение - чл. 221, ал. 4, т. 2 от КТ). Обезщетенията по чл. 221 КТ подлежат на данъчно облагане.

3. Обезщетение при уволнение на други основания

3.1. Обезщетение при оставане без работа – чл. 222, ал. 1 КТ

Обезщетението се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор от страна на работодателя на посочените в разпоредбата правни основания, на работник, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение.

Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

3.2. Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест – чл. 222, ал. 2 КТ

Обезщетението се дължи от работодателя, когато трудовото правоотношение е прекратено поради болест на работника и при условие, че той има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от 2 месеца.

С колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за срок по-дълъг от 2 месеца (чл. 228, ал. 2 КТ).

Обезщетението по чл. 222, ал. 2 от КТ не подлежи на данъчно облагане.

3.3. Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – чл. 222, ал. 3 КТ

При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

По смисъла на чл.222 ,ал. 3 от Кодекса на труда „група предприятия“ представлява две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка (пар.1 , т.2а от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда).

Обезщетението се изплаща от работодателя, само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Преценката за размера на обезщетението се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор.

С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок (чл. 228, ал. 2 КТ).

4. Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – чл. 224 КТ

Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.

Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор.

Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 42, ал. 4 от НРВПО).

Източник: pariteni.bg