Каква да е съдбата на бившия Партиен дом: 10 милиона за саниране или край на соцмастодонта
Темата за съдбата на бившия Партиен дом, който се извисява в южния край на Главната очевидно вълнува доста от пловдивчани, защото в рамките на 10 дни 5 245 души се вклюха в анкетата на TrafficNews. Въпросът отново стана актуален след като зам. кметът Владимир Темелков обяви, че е обявена държавна поръчка за саниране на сградата, а за целта община Пловдив отпуска 10 милиона лева. Това веднага извади на дневен ред въпроса там ли е мястото на соцмастодонта.
Близо 45% от участници са категорични , че сградата трябва да бъде съборена. В коментарите под текстовете на тази тема, някои се обосновнат с факта, ме е грозна, я функционалното й предназначение отдавна се е променило.
26.88% са на мнение, че към момента сградата не трябва да се санира , а парите, които са предвидени за ремонта са прекалено много. 23,38% подкрепят решението на кмета и са съгласни сградата да бъде санирана.
Коментарите във връзка с решението обаче са показателни за настроенията спрямо сградата.
„Сумата от 10 млн. лева е прекалено висока за такава сграда. Второ, тази сграда е натоварено с отрицателно минало и не ѝ е мястото сред околната архитектура. Трябва да бъде съборена и да се построи функционална сграда, по-широка, но не чак толкова висока и съобразена с архитектурата на околните сгради“ пише читател.
Да го бутат за да се открие красивата гледка към Родопите!!!
Дано да проектират уникално красива сграда като начало на дългата ни главна, да е в издържан архитектурен стил подобаващ на вековния ни град.
Най грозната сграда в Пловдив,да я няма!
Да отделят пари и за дезинфекция, че е гъмжило от хлебарки около тоя партиен дом.
И какво точно ще санират за тия пари като зградата е 90% стъкла?
Да санираш тази грозна сграда е все едно да слагаш глазура върху фашкия.
Това са само част от коментарите под новината, свързана с предложението на общината.
Бившият кмет на Пловдив Иван Тотев също доста остро критикува предложението, като припомни , че сградата е обследвана и конструктивно не отговаря на изискванията на безопасност.
„10 милиона за саниране на сграда 7 000 кв./м. РЗП, неотговаряща на съвременните земетръсни норми. Нефункционална, с големи коридори и малки стаи. С действащо и все още в сила решение на Общ. съвет за премахването ѝ.
Бивш партиен дом, изграден на това място, за да може всеки вървящ по централната улица на града да е наблюдаван, а и той да наблюдава петолъчната звезда отгоре му. Като ще се вдъхва нов живот на тази комунистическа отломка, поне отменете решението за събарянето му. Или върнете петолъчката!“, написа Иван Тотев.
"Цялата градска, общинска и част от държавната администрация може да се навре в сградата на БДЖ. Ще е идеално за работещите, които пристигат всеки ден с влак от Асеновград и другите села", предлага друг читател. Всъщност общинските съветници от „Браво Пловдив“ на една от миналите сесии внесоха предложение Общината да вземе въпросната сграда и да събере там цялата администрация.
„Смелостта не е типична за търсещия конформизъм. Коцето е добър медиатор, но не е човек на рисковите инвестици и му липсва предприемачески дух. Кмета трябва да е визионер с поглед поне 20г напред“ , пише читател на сайта. А друг допълва : „И аз все се питам защо не се действа с размах. Какво толкова го мислим и питаме и обсъждаме. Светът се движи с невиждани промени напред ,а нашите градове..... нямам думи. Не и е мястото там и никога не и е било. Да се събори. Една красива зала за филхармонията на Пловдив е отлично предложение“.
Сред коментарите има и положителни оценки, според които е крайно време сградата да бъде ремонтирана. Но преобладаващата част от коментарите са открицателни.
ИСТОРИЯ
Бившият Партиен дом и Концертна зала в Пловдив са проектирани в периода 1965-1966 г. от колектив архитекти - Владимир Рангелов, Любомир Бонев, Милчо Сапунджиев, Георги Караянев и Кольо Колев. Консултант на проекта е арх. Станчо Белковски – един от най-видните български предвоенни модернисти и професор в тогавашния Висш инженерно-строителен институт в София.
Сградата е открита през 1969 г. Тя представлява композиция от две правоъгълни кутии - висока кула и нисък обем с вътрешен двор в интернационален стил. Сградата е пример за архитектурните стремежи от 60-те години на миналия век, когато българските архитекти внасят западна “интернационална” архитектура и я адаптират към местните условия. Смята се, че има първата безгредова стоманобетонна конструкция в България. Следвайки духа на времето, в сградата има много синтез на архитектурата с изкуствата с творби на известни художници като Йоан Левиев, Димитър Киров и др.
