Промените в сезоните оказват осезаемо влияние върху апетита и начина, по който избираме храната си. Зимата, с ниските температури и по-кратките дни, често води до увеличен прием на калории. Една от причините е необходимостта на тялото да поддържа топлината си чрез процеса на термогенеза, макар че реалното повишение в енергийния разход е сравнително малко. Освен това през студените месеци се наблюдават хормонални промени – нивата на лептин, който сигнализира за ситост, могат да намалеят, а нивата на грелин, стимулиращ апетита, да се повишат. Намалената слънчева светлина също води до по-ниски нива на серотонин, което предизвиква желание за въглехидратни и висококалорични храни.

В летните месеци тенденцията е обратна – високите температури потискат апетита. Причината е, че тялото се стреми да избегне прегряване, а смилането на храната допълнително произвежда топлина. При горещо време организмът предпочита по-леки и свежи храни, богати на вода – като плодове, зеленчуци и салати, които не натоварват храносмилателната система. Изследвания показват, че през лятото дневният калориен прием намалява в сравнение със зимата, дори при хора със изградени хранителни навици, пише здравният портал puls.bg.

Сезонните промени в апетита се влияят не само от температурата, но и от социалните и емоционални фактори. Зимните празници като Коледа и Нова година често водят до обилно хранене в компания, което повишава калорийния прием. От друга страна, при някои хора тъмните и студени месеци могат да предизвикат сезонно афективно разстройство, свързано с промени в настроението и по-изразен глад, особено за сладки и тестени изделия.

Проучване сред млади жени установява, че средният дневен енергиен прием е най-висок през зимата – около 1782 kcal и най-нисък през лятото – около 1331 kcal. Друго проучване показва, че през есента приемът на калории е с около 86 kcal на ден по-висок в сравнение с пролетта, като физическата активност е най-ниска през зимата и най-висока през пролетта. Това създава допълнителна предпоставка за покачване на теглото в студения сезон.

Невропсихологичните механизми също играят роля. При намалена дневна светлина се нарушава циркадният ритъм и се променя регулацията на хормоните, контролиращи глада и ситостта. Това обяснява защо зимата често е свързана с по-интензивно чувство на глад, докато лятото ни кара да ядем по-малко и по-леко.

Зимата изисква съзнателен контрол върху порциите и предпочитание към по-богати на хранителни вещества, но по-нискокалорични храни, докато лятото е добър момент да се възползваме от естественото намаляване на апетита и да увеличим приема на свежи плодове и зеленчуци. Така можем да балансираме енергийния прием и да избегнем нежеланите колебания в теглото.