Дрон, фойерверки, екстравагантни фотосесии, деликатеси и скъпо шампанско - нещата, без която нито една съвременна сватба не минава. Но не такава е била картината по времето на социализма. Мнозина ще се върнат назад, много назад във времето и ще си припомнят как са си казали „Да” с любимия човек. Други пък ще си спомнят разказите на родителите си каква венчавка са имали и ще се заровят в семейните албуми.

Ще се върнем назад във времето и ще ви покажем как пловдивчани са се женили през 1970-те .

По време на развития социализъм да живееш на семейни начела е било немислимо. И не само, защото партията не е разрешавала да се уронва социалистическия морал, а и заради ергенския данък, които с всяка изминала година се е увеличавал.

Пловдивчани са чакали с нетърпение някой от родата да се зажени, защото се очертавало ядене и пиене на корем, танци и много забава.

Месеци наред са продължавали приготовленията. Роклите и костюмите са се шиели при частни шивачки, тъй като бутиците по онова време били нещо непознато. Бели, прави, тук-там с перли и дантела са били тоалетите на пловдивчанките. Булките задължително носели воал, а понякога и шапки. Ръкавиците са били неизменна част от стайлинга на невестата.

Еднотипни били гримът и прическите. Преди сватбата фризьорите са ходели в дома на булката. През 1970-те повечето дами са били с кок, а в много редки случаи косата е била на букли.

Гримът е бил лек – червило, руж и спирала. Той е бил поставян от самата младоженка, или от нейни приятелки.

В деня на бракосъчетанието приготовленията започвали от ранни зори. Масите в домовете на влюбените са били разпънати и отрупани с леки мезета за гостите. Както и сега, булката е била извеждана с музика, а пред дома й се извивало хоро, в което се включвали всички съседи.

А пък колите - цяло чудо било младоженците да пристигнат с „Чайка“. Това било сигурен знак, че не са случайни, а в родатата има някоя важна особа от Окръжния комитет на БКП. Типичните возила са били Лади, Волги, Варшави и разбира се Жигули. Повечето гости пък  били превозвани със специално наети автобуси.  Колата на булката е била украсявана с ленти и цветчета.

В Пловдив младоженците можели да си кажат „Да” на три места - в Младоженския дом в центъра, този в Стария град и във вече несъществуващия в Кършияка, на булевард „Васил Априлов”.

По време на соца църковните бракове били забранени със закон. Това обаче не пречело много двойки тайно да се вричат един на друг и пред Бог, само че попът идвал в къщи.  

След официалната част в съвета идвало времето и на веселата част. В Пловдив традиция било да се правят пищни сватби в големите ресторанти на хотелите. Семействата на булката и младоженеца събирали най-малко 200 гости, канели се роднини до девето коляно.

Било недопустимо да пропуснеш някоя далечна леля или братовчедка, защото после може да се окаже, че половината рода не ти говори.

Пет са били местата, достатъчно големи да поберат всички сватбари, като най-предпочитан, но и най-скъп е бил „Тримонциум“.  Той е следван от хотелите „Марица“, „България“ и „Лайпциг“, а по-късно във времето и от Новотела.

Музиката била на живо, изпълнявана от оркестъра на ресторанта. Предимно се е слушало естрада, естествено традиционни хора, а при по-претенциозните – и джаз. Западните парчета били по-трудно достъпни.

И докато едни пеели и танцували, други наблягали на яденето и пиенето. Редена салата и мешана скара било менюто на 90 процента от сватбите от тази епоха.  За пиене се сервирали вино и ракия. Ако в родата имало някой международен шофьор, на масата на младоженците се приземявала и бутилка уиски. 

И преди, както и сега, младоженците минавали сред гостите за т.нар. даряване. На сватбата младото семейство се снабдявало със сервизи (поне 5 броя), прибори за хранене, завивки, покривки и китеници за 50 години напред. По-близките роднини дарявали пари, които нижели на огърлица, с която гиздели булката. На най-заможните сватби огърлиците били от двайсетолевки, при по-бедните - двулевки. 

През последните десетилетия се появиха много модерни ритуали, заимствани от западните венчавки - хвърляне на букет, сваляне на жартиер, рязане на торта са част от забавните обичаи. По времето на соца обаче това е липсвало в програмата.

Типичните сватби през 70-те и 80-те са били дневни. Тържеството е продължавало най-късно до 17-18 часа.  След това всички са ходели на гости у младото семейство. Предварително домакините са заредили масите с мезета - луканка и кашкавал, и празникът продължавал до сутринта.

По време на социализма също е имало фотосесии, но те се провеждали в студия. Най-големите в Пловдив били седем, които са се намирали в центъра на града. Младите са правили снимки и на открито. Задължителните места за фотографиране били паметникът на Альоша и Братската могила. Там те поднасяли и позирали скромно до комунистическите монументи.