Георги Анастасов, TrafficNews.bg

Преди броени дни талантливият баскетболист на Академик Бултекс 99 Симеон Димитров получи специална покана за силен детски турнир в Италия, в който игра за Стела Адзура - отбор от Рим, развиващ една от най-добрите школи в Европа. Тимът спечели титлата, а Мони имаше възможността да се докосне до обстановката в една от силните европейски баскетболни нации и да види на какво ниво е спрямо връстниците си на Апенините. С него бе и треньорът на децата до 14 години на Академик Бултекс 99 Йордан Иванов. Специалистът е сред най-добрите в работата с подрастващи и има основен принос за развитието на Симеон, а през лятото на 2016 години изведе 12-годишните пловдивски таланти до шампионската титлана България. Ето какво сподели наставникът за впечатленията си от базата, организацията и работата с децата в Италия:

БАЗАТА

След като пристигнахме веднага ни закараха в тренировъчната база на Стела Адзура, който се състои от една по-голяма и две по-малки зали с по 6 коша минимум във всяка една от тях. Имаше две фитнес зали, две стаи за видео, столова за хранене, леглова база. По този начин децата имат възможнот да провеждат изключително пълноценен тренировъчен процес - нещо, което в България липсва. Съоръжението е достатъчно компактно да се провеждат състезания за подрастващи и пълноценни тренировки във всяка една възраст.

МЕСТНИТЕ ПЪРВЕНСТВА

Разликата с нас е, че те имат шампионати за всяка възраст, като не се прескачат години. В България един набор е две години, а там това го няма, което допринася за по-голям брой трениращи деца и по-добър подбор. Спортният им календар е много по-богат от нашия - има по-голям брой мачове. Това допринася за по-доброто развитие на децата. Диапазонът за подбор е много широк - в цяла Италия има регистрирани около 10 000 баскетболни клуба за подрастващи. При нас тази цифра е много по-малка - не повече от 120-130. Така възможностите за добра селекция са доста по-малки.

ТРЕНИРОВКИТЕ

В Италия децата тренират по 5-6 часа на ден. Имат по две баскетболни занимания и едно кондиционно на ден. Понякога има и индивидуални тренировки. Реално те тренират три пъти повече от нашите деца и е нормално един играч да се усъвършенства много повече. Като клуб ние сме готови да предложим добър вариант със Спортното училище, но за съжаление болшинството от родителите не желаят децата им да учат там. В Италия смятат, че не е възможно едно дете да се усъвършенства, ако няма 5-6 часа работа на ден в залата. Там всички учат в едно училище. Ако трябва да пропускат часове заради състезания или натоварен тренировъчен процес - викат учители в базата им да преподават пропуснатия материал. Нашето спортно училище е изградило не само добри спортисти, но и легенди. За съжаление няма желание да се учи там, което пречи на възможността едно дете да тренира пълноценно. Пращат ги в елитни гимназии, в които натоварването е по-голямо и пречи на пълноценните тренировки. Понякога имаме деца, които идват на тренировки три пъти седмично, а връстниците им в Италия тренират три пъти на ден. Разликата става космическа. Най-вече с това ни превъзхождат. В школата на Стела Адзура работят десетина треньори и трима кондиционни специалисти. Всяка тренировка започваше с кондиционен треньор и завършваше по същия начин. Изключително се набляга на развитието на физическите качества на децата. Победата там не е на всяка цена, най-важното е да се научат да играят баскетбол, да се възпитат в добра комуникативност и работа в екип.

ТУРНИРЪТ

Още в първите срещи забелязах разликата в нивото на 15-годишните деца у нас и в Италия и разликата в атлетизма и скоростта, с които се играе. Там изпълняваха перфектно стрелба с отскок, а при нас това трудно се забелязва дори при година по-големи. Имаше момчета, които от 15-годишни играят в мъжките първенства, което при нас е почти немислимо. В Стела Адзура имаше деца на проби от Литва и Сенегал, в самия клуб има таланти от Сърбия и Македония. През целия турнир нямаше нито едно предупреждение или 
техническо нарушение нито към треньор, нито към играч. Докато тук сме свикнали да търсим оправдание във всичко наоколо. Никой не се усъмни в думата в реферите. Респектът към треньори и съдии е изключителен. По този начин един мач или тренировка протичат много по-гладко. Нашите деца трудно приемат критики, трябва да вземем пример в товар отношение - и ние треньорите, и самите играчи. Отборите играеха с настроение и се бореха от първата до последната минута - без разправиите, които са редовно явление при нас.

ПРЕДСТАВЯНЕТО НА СИМЕОН В ИТАЛИЯ

Ако трябва да бъда обективен Мони се представи прилично. Самото му присъствие в този отбор е положително, за да може да се убеди, че трябва да търси много по-високо ниво. Той с очите си видя, че трябва да тренира много повече. Вярвам, че ще направи всичко необходимо, за да стигне това ниво.

ПОУКИТЕ

Децата трябва да се научат да се борят - за мястото си в отбора, за игровото си време, и да се стараят във всеки мач да показват по-добро ниво. Това бих препоръчал на моите играчи. Впечатление направи и доброто поведение на родителите в публиката - както на децата от печелившите, така и на тези от губещите отбори. Нямаше обиди, псувни, нахлувания на терена, каквито сме виждали в доста мачове при подрастващите в България. Те приемат един мач като празник, а ние го приемаме като война. Крайно време е да се опитаме да пренастроим мисленето си и да разсъждаваме по-морално и възпитателно. Необходимо е всички ние - треньорите и родителите - да бъдем най-добрия пример за децата, защото ако ние не им покажем правилното и не настояваме от тях да бъдат едновременно смирени и борбени, значи нищо не сме свършили.