През месец март 1878 г. временното руско управление създава школа, в която постъпват доброволци, с цел да се подготвят за административна работа при руските губернатори и окръжни началници. Някои от тях се подготвят и за кадри на бъдещото военно училище.

На 30 март 1878 г. в Пловдив е формирана Първа рота на земската войска от млади българи завършили поне пети клас, преминали през създадената преди това школа в града. На 12 юли 1878 г. започва обучението.

Подготовката на офицерски кадри за българската земска войска е основна цел на Временното руско управление. С организацията се заема императорския комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. След 2 седмици е оповестено създаването на военно-учебна команда. Приемат се около 40 младежи с изискването да са навършили 17 години и да имат най-малко четирикласно образование.

За командир на юнкерите е назначен капитан Стрижевски с помощници подпоручик Любовски, двамата руски офицери и българския прапоршчик Бонев. Гвардейски капитан Николай Флейшер поема висшето командване и организацията на занятията за обучаване на младежите във военни умения за да бъдат произведени в офицери.

Облеклото е специално, съчетание от руски и опълченски униформи. Занятията се водят с руски учебници. Командата е настанена в бивш турски конак и наброява вече 80 души, като се именува „Рота на волноопределящите се“. Повечето от тях са опълченци с боен опит. Обучението е денонощно. Провежда се строева подготовка и 4 пъти седмично има лекции по топография и фортификация. Учи се и руски език. Изпитите са много тежки и от всички курсисти само четирима покриват изискванията.

Ротата наброява вече 107 души и е преместена в училище „Света Троица“. Специална комисия избира 18 от тях за изпит. Със специален рапорт на 30 август 1878 г. от завеждащия групата на волноопределяющите се капитан Стрижевски до началника на щаба на Българската земска войска генерал-майор Александър Шелейховски, се предлага унтерофицерите Христо Попов, Стефан Александров, Рачо Петров и Петър Тантилов да бъдат произведени в първия офицерски чин прапоршчик, а ефрейторите Иван Златанов, Кирил Ботев, Велизар Пеев, Спас Иванов, Иван Дончев, Бончо Балабанов, Дечко Христов, Петко Караиванов, Димитър Клатнов, Никола Петров и Христо Петрунов – в чин унтерофицер.

В отговор руският императорски комисар Александър Дондуков-Корсаков подписва заповед № 13 от същия ден за производството в чин унтерофицери само на 4-мата предложени за прапоршчик. Всички останали са произведени в чин ефрейтор.

Така на 30 август 1878 г. в Пловдив е отворено първото военно училище в България и от него получават нашивките си първият випуск български офицери, положена е и основата на Българската армия.

Този ден е отбелязан с тържествен парад в местността „Сарайкър“ западно от „Джендем тепе“ в чест на руския цар освободил България и с присъствието на самият княз Дондуков.

През м. септември с. г. тази команда заминава за София, като пътуват с влак до гара Саранбей (дн. Септември), а оттам до София – пеша. По същото време в Пловдив е открита и първата унтерофицерска школа в България. След Берлинския договор и тази школа е преместена в София.

От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев

 Рачо Петров

Христо Попов

Петър Тантилов

Кирил Ботев