Професионалното образование в България се изправя пред сериозно предизвикателство да подготвя кадри за икономика, която се променя в пъти по-бързо, отколкото образователната система успява да отреагира. Новият Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката, изготвен от Института за пазарна икономика, разкрива колко неравномерно е това съответствие и колко спешна е нуждата от реформа.

Общата стойност на индекса за страната е 52,8 точки от 100 възможни. Този показател е знак, че почти половината от учениците в професионални гимназии се обучават по специалности, за които реално няма пазарно търсене. Още по-тревожно е, че индексът намалява през последните години, въпреки че част от това понижение се дължи на увеличения прием в специалности за Информационни и комуникационни технологии.

На пръв поглед това несъответствие изглежда негативно в краткосрочен план, но може да бъде и стратегическо, ако страната успее да развие ИКТ сектора като приоритетен икономически двигател.

Пловдивска област е сред регионите, които се стремят активно да подобрят съответствието между професионалното образование и пазара на труда. Само преди няколко месеца Постоянната комисия по заетост към Областния съвет за развитие утвърди държавния план-прием за учебната 2025/2026 година. Заседанието беше председателствано от областния управител на Пловдив проф. Христина Янчева. Тя очерта основните предизвикателства през тази година, свързани с повишаване на дела на професионалното образование и намаляване на профилираните паралелки.

„Тази година основното предизвикателство е да увеличим дела на професионалното образование и да ограничим броя на профилираните паралелки. След разговори с бизнеса и Агенцията по заетостта идентифицирахме 40 професии, към които трябва да насочим учениците, за да могат успешно да се реализират”, съобщи тогава проф. Янчева.

Според приетия план в областта ще бъдат разкрити общо 215 паралелки (143 професионални и 72 профилирани). Приемът в дуална форма на обучение се увеличава от 16 на 19 паралелки – тенденция, която се оценява положително от експертите и работодателите.

Пред TrafficNews своята позиция по темата изрази и г-жа Анелия Тодорова преподавател в професионална гимназия в Пловдив.

„През последните години наблюдаваме парадокс. Ученици идват при нас с надежда за професия, но често се оказва, че избраната специалност не им носи реална перспектива. Това е огромна отговорност и за нас, учителите“, коментира г-жа Тодорова.

По думите ѝ, често изборът на специалност не е мотивиран от информираност или интерес, а от родителски натиск или възможност за лесен прием.

„Приемът се прави понякога просто за да се запълни паралелка, не заради нуждите на икономиката. Създава се илюзия, че децата получават професия, но реализацията им после е в съвсем друга сфера, ако изобщо останат в България. А целта ни не е да губим ценни кадри”, казва Тодорова.

Относно дуалното обучение тя изразява истински оптимизъм и добавя, че там, където има стабилни партньорства с бизнеса, резултатите са видими.

„Учениците ни, които работят още от 11 клас, се ориентират много по-бързо и реално се задържат в съответните фирми. Трябва да се работи още по-сериозно за развиването на още дуални паралелки в града. Резултатите наистина са добри“, споделя тя.

ИПИ идентифицира два основни проблема. Остарели и прекалено широки специалности, които вече не отговарят на структурата на съвременната икономика и нискоразходни специалности, като тези в хотелиерството и ресторантьорството, които запълват паралелки, но не гарантират успешна реализация.

Разликите между отделните области в страната са значителни. На върха на класацията се нареждат Добрич (64,9 т.), Ямбол (62,0 т.) и Силистра (60,2 т.) На дъното остават Кюстендил (32,9 т.), Видин (33,7 т.) и Кърджали (34,5 т.).

София постига 56,8 точки, благодарение на по-добро съответствие при ИКТ и транспортните специалности.

ИПИ предлага и пет конкретни посоки за промяна. Сред тях по-широко отраслово образование, развитие на дуалното обучение, професионално ориентиране в по-ранна възраст, гъвкави пътеки за трансфер между специалности, повишаване на трудовата мобилност на младите хора.