Историците считат Божидар Здравков (1884-1939 г.) за един от най-успешните кметове на Пловдив през последния век и половина. Той управлява града седем години през 1930-те. По негово време отварят врати училищата "Св. Климент Охридски", "Братя Миладинови", "П.Р. Славейков", "Любен Каравелов" и други. Построени са детски домове, приют за стари хора, туберкулозна болница. Здравков продължава благоустрояването на Сахат тепе, Небет тепе и Бунарджика. Хълмовете се залесяват, строят се детски площадки, водоскоци и алеи. Изгражда се подпорна стена на река Марица и се укрепват бреговете.

Подобряват се значително водоснабдяването и канализацията. Изграждат се колодрумът на Асеновградско шосе и хижа "Здравец". Общината подпомага изграждането на стадион "Христо Ботев". На мястото на разрушения Куршум хан се построяват халите. Разраства се и Международният панаир. 

В спомените си Божидар Здравков отделя специално внимание на създадените паркове и градини. Този откъс може да послужи за поука на сегашните ръководители на община Пловдив.   

Годините 1932-34 г. бяха най-плодоносните за градините и украсата на града. През тези години мотото на службата „Паркове и градини” беше „Пловдив - град градина”. Управител по това време на тази служба заварих Георги Николов. Много добър градинар, но аз го освободих, защото, макар и майстор, не пестеше и не държеше сметка за народната пара.

Не искаше да разбере, че разполага с бюджет, който е за цялата година. Замених го с току-що завърналия се от Чехия Никола Стоянов с поръчение и мандат, през който да не позволява да се приемат надничари без нужда, а ако се налага, да се оправдава с мен.

Така подсигурен срещу ходатайства, заплашвания и тормоз, тоя момък с всичката жар на млад специалист се потопи с такъв замах в работата си, че тези години ще останат паметни за пловдивското благоустрояване на градини, паркове и хълмове. От сутрин до късна вечер обикаляше с колело по всички обекти.

Осъществяваше непрекъснат контрол на случващото се по залесителната програма, при това с минимални средства. Тук е мястото да изброя новооформените и поддържани от него градини: Сахат тепе, паркът на Бунарджика, площад „Читалище” в Кършияка, площад „Св. Петка”, площад „Кочо Честименски”, площад „Цар Самуил”, ул. „Иван Вазов”, парк „Надежда” в квартал Кючук Париж, площада на бул „Цар Освободител”, паркът пред Централна гара и много други паркове с площ 141 декара.

И, разбира се, в това число и градската градина зад Природонаучния музей и Цар Симеоновата градина. Разсадникът (при новостроящата се кланица) също бе превърнат в истински парк.

През 1937 г. се довърши паркът в квартал Кършияка, започнат от моя предшественик Георги Тодоров. Това беше бившият говежди пазар. Усвои се цялата площ, трасираха се алеите съгласно плана, направи се езеро, шадраван и водопровод, укрепиха се бреговете на канал "Рибница", който пресича целия парк, а също така се изградиха и мостове през него.

През същата година се направи и зелената лента на бул. "Васил Априлов", зелената площ на площад "Съединение" (освен Четвъртък пазара имаше и градинка с бюфет и красива чешма), паркът на площад "Цар Шишман" под църквата "Св. Неделя" и десетки други по-малки градинки.

Тази мащабна дейност получи своето признание и Пловдив наистина заприлича на един чист, спретнат град, но което е по-важно, очите на пловдивчани привикнаха към това и реагираха на всяка случваща се нередност. Природата много е дала на града, но и човешка ръка трябва да пипне, разкраси и съхрани дареното.