Паник атаките са едно от най-интензивните и плашещи проявления на човешката психика. Те могат да се появят внезапно, без ясна причина, и да предизвикат усещане, че човек губи контрол, полудява или дори умира. Макар да са сравнително кратки – обикновено траят между 5 и 30 минути – емоционалният и физическият отпечатък, който оставят, често се усеща много по-дълго. За някои хора паник атаката е единичен епизод, за други – повторяемо преживяване, което значително нарушава качеството на живот.

Основната трудност при паник атаките е тяхната непредсказуемост. Те могат да се случат по време на сън, на улицата, в магазин, в кола, дори и в момент на пълно спокойствие. Това често води до вторичен страх – страх от самата паник атака. Човек започва да избягва определени места, ситуации и дори хора, само за да предотврати възможността от нов пристъп. Така се формира т.нар. “страх от страха”, който може да доведе до социална изолация, ограничаване на ежедневните дейности и развитието на паническо разстройство.

Въпреки че симптомите на паник атаките са реални и изключително интензивни, те не са животозастрашаващи. Това, което прави преживяването толкова плашещо, е комбинацията от физически усещания и катастрофични мисли. Сърцето започва да бие учестено, дишането се учестява и става повърхностно, може да се появи замайване, изпотяване, треперене, чувство за задушаване или болка в гърдите. На фона на тези телесни симптоми често възникват мисли като “ще получа инфаркт”, “не мога да дишам”, “ще припадна”, “ще умра”, “ще изгубя контрол”. Тези мисли усилват физиологичната реакция, която на свой ред задълбочава тревогата – и така се създава порочен кръг.

Причините за паник атаките невинаги са лесни за идентифициране. Често те са резултат от натрупан стрес, тревожност, хронична умора или емоционални травми. Някои изследвания сочат, че съществува и генетична предразположеност – хора, в чието семейство има история на тревожни разстройства, са по-склонни към такива състояния. Хормоналният баланс, нарушенията в нивата на невротрансмитери като серотонин и норепинефрин, както и чувствителността на нервната система също играят роля. Но често паник атаките се появяват дори и при хора, които не показват външни признаци на тревожност, което ги прави още по-трудни за разбиране.

Едно от най-големите предизвикателства пред хората, страдащи от паник атаки, е социалното неразбиране. Много често околните омаловажават преживяното, интерпретирайки го като “каприз”, “преувеличаване” или “липса на контрол”. Това още повече изолира човека в собствения му страх и го кара да се срамува от състоянието си, пише puls.bg. В действителност паник атаките са симптом, а не слабост. Те показват, че тялото и психиката реагират на нещо, което не е било осъзнато или преработено. Подходът към тях трябва да бъде съпричастен и разбиращ, а не осъждащ.

Лечението на паник атаките е възможно и ефективно. Един от най-успешните методи е когнитивно-поведенческата терапия, при която човек се учи да разпознава, осмисля и променя негативните мисловни модели, които поддържат тревожността. С помощта на терапевт се изграждат стратегии за справяне, включително техники за дишане, релаксация и експозиция към предизвикващи тревожност ситуации. В някои случаи се използват и медикаменти – антидепресанти или анксиолитици – които подпомагат стабилизирането на нервната система, особено в началото на лечението. Но най-важният фактор остава собственото отношение към състоянието – колкото по-малко човек се плаши от самата паник атака, толкова по-слабо тя го контролира.

Възстановяването от паник атаките е възможно и реално. Пътят може да бъде труден и дълъг, но с правилната подкрепа, информация и търпение, животът отново може да стане пълноценен. Паник атаката не е краят – тя е сигнал, че нещо в нас има нужда от внимание, грижа и промяна. Когато този сигнал бъде чут, вече не е нужно да крещи.