Броят на болните от грип расте ежедневно, отново децата са особено усязвима група. Грипните вируси се класифицират на субтипове в зависимост на наличието на хемаглутинини (hemagglutinin -H) и невраминидаза (neuraminidase – N) като повърхностни протеини. Грип A и B са сезонните причинители на епидемии, грип С причиниява спорадични случаи. Щамът A/H5N1, известен като „птичи грип“, предизвиква периодично пандемии и има по-тежко протичане, с по-висока честота на усложнения.

Грипният вирус е силно заразен и най-характерното е, че протича с висока температура. Възможно е да има редица съпътстващи симптоми: втрисане, болки в мускули и стави, главоболие, замаяност, фарингит, ринит, непродуктивна кашлица, шийна лимфаденопатия и дори конюнктивит. Началото винаги е внезапно с рязко повишаване на температурта.

Конюнктивитът, стомашно-чревното засягане и ринитът са по-типични за кърмачета и децата в сравнение с възрастните.

Типичните симптоми възникват след кратък инкубационен период, около 2-3 дни след контакт с болен. Повишената температура и оплакванията от болки в мускули и стави, главоболие и отпадналост продължават от 3-4 дни до около 2 седмици.

Бързо се добавят оплаквания от страна на горни дихателни пътища, с появата на хрема, възпаление на гърлото (фарингит, тонзилофарингит), започва суха дразнеща кащлица.

Някои са с особено повишен риск от възникване на усложнения, при децата трябва да се имат предвид рискови фактори като хронични респираторни заболявания, хронични сърдечно-съдови заболявания, хронична бъбречна недостатъчност, захарен диабет, имуносупресия или продължителен престой в лечебни заведения.

Усложненията настъпват около 4-5-ти ден след началото на инфекцията. Грипният вирус може да доведе до развитието както на първична вирусна пневмония, така и на вторична бактериална пневмония. Други възможни усложнения в хода на грип са появата на круп, миозит, миокардит, токсичен шоков синдром, развитие на синдром на Guillain-Barre, Рей синдром, остър респираторен дистрес синдром и др.

Как се поставя диагнозата?

Грипният вирус има изразена сезонност за умерените географски ширини и характерна клинична картина. За грип трябва да се съмняваме винаги при данни за контакт с болен с потвърдена диагноза.

Диагнозата се потвърждава с помощта на тестове, най-достъпни и широко разпространени са бързите тестове за грип. Съществуват комбинирани варианти, които откриват антигни както на грип А, грип Б, така и в комбинация с други вируси SARS Cov-19, които работят на принципа на имунохроматографски анализ. За провеждането се използва съответно носен/назофарингеален секрет или слюнка. Резултатът е готов до минути. При тежко протичаща инфекция данни за и усложнения, се обсъжда допълнително типизиране на грипния вирус, тъй като птичият грип A (H5N1) има тенденция към развитие на пандемии и дава тежки усложнения с по-голяма честота.

Лечение

Най-ефективният начин за превенция е имунизиацията. Ваксините осигуряват добра защита, като след приложение са необходими поне 10-14 дни, за да се постигне имунен отговор и ефективна защита. В България е достъпна и назалната противогрипна ваксина, която представлява жива атенюирана ваксина, подходяща за деца над 2-годишна възраст. И при този тип, при първична имунизация се налагат два приема, през интервал от поне 4 седмици.

Противовирусната терапия се прилага задължително при някои определени групи високо рискови пациенти - деца с бронхиална астма, вродени сърдечни малформации и др.

Лечението при всички включва на първо място симптоматични средства. Прилагат се температуропонижаващи, съответно съдържащи парацетамол или ибупрофен, при високофебрилни състояния, неповлияващи се от приложеното лечение може да се даде еднократно за денонощието аналгин под формата на перорални капки.

Следи се за адекватния прием на течностии през устата. В зависимост от съпътстващите симптоми могат да се предлагат и готови рехидратиращи разтвори. При невъзможност за прием на течности през устата трябва да се осигури незабавно консултация с лекар и да се прецени нуждата от парентерална рехидратация.

Започването на противовирусна терапия, следва да бъде по преценка на лекуващия лекар, съобразено с давността и тежестта на проявите и контакта с по-високорискови пациенти.

Източник: Puls.bg