„Не, че лъжете, госпожо Каназирева, просто не казвате истината”, тази фраза на бивш общински съветник в Пловдив развесели местния парламент през изминалия мандат. Думите на Гошо Къчков в момента вероятно отекват в ушите на избирателите на Дани Каназирева, макар да не им е толкова забавно.

Тя най-после осребри политическата си кариера с пост – областен управител на Пловдив. От момента, в който името й попадна в решението на Министерския съвет, тя смени риториката.  Тя се превърна от непримерим борец срещу партийното статукво и дистанционното управление,  в конструктивен политик, милеещ за големите проекти на Пловдив и населените места.  Губеранаторът вече мисли за Летище Пловдив, за удвояване на Околовръстното,  за „Модър-Царевец”,  за Водния проект и каскада Въча.

През това време все още в домовете на хората стоят предизборните вестници на Каназирева, в  които тя говори срещу партийните назначения и как от София управляват дистанционно. В малката брошурка тя зове за нов модел на децентрализация, в която пловдивчани и областта сами коват съдбата си.

Всичко това вече няма значение, защото Каназирева зачеркна всичко и скочи с апломб в новата си длъжност. Длъжност, която е директно от София. Длъжност, която е директно от партийните централи. С други думи новият областен управител направи всичко това, срещу което се бореше.  И до този момент не е ясно кой я предложил за този пост. Каназирева заяви, че са й се обадили от Министерски съвет, Здравко Димитров каза, че това е решение на Бойко Борисов. Вероятно и до края на мандата няма да се знае кой всъщност е предложил Дани Каназирева.  Едно обаче е ясно – това е партийна договорка в класическия й модел: пост срещу подкрепа в Общинския съвет. От друга страна Борисов коментира лаконично: "Тя е в ГЕРБ от самото начало", с което тотално разби мита за "експертност без партийни договорки". 

Каназирева обаче продължава с нелепите си фрази: „Аз не участвам в партийни договорки”.  Това спокойно може да  се каже, че е върхът на политическото лицемерие.

Това далеч не е първият път в кариерата на лидера на „Съюз за Пловдив”, която тя чака с охота управленски пост. Всъщност осребряването на политическата й кариера можеше да се реализира още преди четири години. Тогава тя отново зачеркна всичко и се втурна към председателското място на Общинския съвет. Късметът обаче тогава не е я споходи и тя напусна с наведена глава залата на „Съединението”, връщайки се към клишетата, които говори като „опозиционер”.

Действията на Каназирева можеха и да бъдат достойни. Тя можеше да се извини на всички хора, които са гласували за нея, вярвайки в принципите й,  като обясни, че това го прави в името на по-добър Пловдив.  Вместо това заучените фрази  продължават  и сега - тя нямала да изневери на принципите си. Тъкмо обратното – няма по-точно описание на действията на Дани Каназирева от това, че тя оставя всичко, за което твърди, че се е борила .  

 Най-голямото лицемерие е, че тя зачеркна 12 000 пловдивчани, които гласуваха за нея.  Те не пуснаха бюлетината с името й , защото се готви за областен управител, не я подкрепиха и  защото искат да управлява с ГЕРБ,  а защото говореше за промяна на модел на управление.  Въпреки че на повечето бе ясно, че това няма да се случи.

Причината Каназирева  да зачеркне 12 000 пловдивчани, нейни избиратели, бе защото просто няма нужда вече от тях. Тя е губернатор! Тя взе своя пост, който изтъргува с гласовете на тези 12 000 пловдивчани.

Историята показва, че обикновено областните управители след това стават кметове на Пловдив. Вероятно тя си е дала сметка и за това, като използва областна администрация за следващата й стъпка.  Отсега обаче тя може да е спокойна – няма как това нещо да й с е случи. Впрочем, назначаването на Каназирева за областен управител и може и да е мечешка услуга от ГЕРБ, нещо което може и да разберем и то доста скоро.

За съжаление, купуването и продаването на гласове е престъпление само по време на изборите, след това тяхната търговия  е напълно законна.