Където и да ходим, „каде и да шетаме“ – както се пее в една българо-македонска песен, все стигаме до Мильо.

Наскоро Георги Григоров ми донесе неизвестна снимка на този странник, която го показва в добро настроение, с цигара „Фемина“ в ръка. Една пловдивчанка, вероятно млада, скоро ми написа обаче, че и омръзнало да я занимаваме с този луд.

Дядо Данчо предлага да преместим „паметника“ в Цар- Симеоновата градина. Знае се, че Милчо бил нормално момче и някъде още в отделенията се е разболял, не знам дали не е било някакъв менингит и така...

Версията, за която е чула Незабравка, не се потвърди. Поне в тази си част, че Мильо е бил нормален поне до ергенските си години, когато се е случил побоят. Но че е бил бит в милицията – твърдо съм убеден. Да набиеш или поне да унижиш различния, си е част от комунизма. От комунизма като манталитет. И от фашизма, разбира се, само че там различните направо са ги пращали в камерите.

Слава богу, бронзовият Мильо още си стои на стълбите на Каменица и млади хора се навеждат към ухото му да доверят мечтите си – вероятно. Та Мильо продължава да живее.

Само че колко от минаващите по Главната и заглеждащи се в странната фигура знаят нещо за този човек. Те не знаят даже кога е живял. Кой ли знае фамилията му – а се казва Михаил Димитров Тодоров – според Енциклопедията на Божидар Тотев.

Елементарно е да се сложи поне някакъв пояснителен надпис. Но тези, които днес отговарят за пояснителните табели в града, вероятно не знаят нищо по въпроса.

По наша инициатива се опитахме да изясним кога е роден и кога е починал. Според зрителка, която се обади в ефир, рождената му година е почти сигурно 1922-а. Продавачка в магазин, където са приютявали до последно Мильо на топло, твърди, че той умира към 76–77-а година. Последният спомен за него е, че вече е ходил окъсан и все по-малко са били тези, които са му помагали. Не е успял да навърши 60 години. Къде е погребан – никой не знае.

Според хора от махалата Мильо е загубил желание за живот след известната случка, когато някакви младежи го хвърлят в студените води на езерото в Цар-Симеоновата градина. „Скимтеше като куче“ – спомня си един свидетел на гаврата. Срещал съм се с един от тези, които са участвали. Видели Милчо в градината и решили да си направят майтап. Луд човек, няма как да се оплаче. И го хвърлили в студените води.

„На другия ден ме беше срам“ – признава след години героят. И сигурно срамът минава през целия му живот. Значи през зимата на 76-а срещу 77-а най-вероятно намират Милчо вкочанен в стаичката му на ул. „Теодосий Търновски“.

Та редом с образа на симпатичния тих луд има и друг образ – на гонения и пребиван невинен човек. Знае се, че Милчо е бил сирак и за него са се грижили вуйчо му и съпругата му. Вероятно те са проклинали съдбата си, която им е оставила това наследство – един луд. Вуйчо му го е пребивал често, воплите на Мильо са огласявали махалата, хората са чували и съчувствали, но какво да направят.

Някои казват, че накрая Мильо бил много болен, но никой не се сещал, че и лудият има нужда от лечение. Според други той просто е замръзнал в стаичката си.

Днес всеки ден край фигурата му се извървяват стотици любопитни, шегуват се, снимат се. Кой ли пък от минувачите по „Теодосий Търновски“ обръща внимание на запазеното днес прозорче и си мисли как прочутият пловдивски образ е умирал изоставен... Впрочем Георги Григоров скоро сам или с приятели стигнал до мисълта, че трябва да се направи нещо за Мильо. Разпечатали 40 негови снимки, отишли на Главната и ги раздали на туристите. Подарък от Пловдив.

Впрочем такова нещо може да стане само в Пловдив. Да вдигнеш паметник на един „луд“ и други луди да раздават снимката му. Няма друг такъв град...

Откъс от книгата „Запомнете Пловдив 5“ на Евгений Тодоров

Д-р Георги Лазаров, съученикът на загиналия в концлагер музикант Сашо Сладура от някогашния френски колеж в Пловдив, бе инициаторът за паметника на Мильо преди десетина години. Емигрантът в Балтимор, САЩ, дари средства и за паметник на Сладура. Скулптурата е дело на майстора Данко Данев. Мильо, с ръка на ухото и друга – дълбоко в джоба, седи на стълбището над Главната улица - където често е бил виждан приживе.