Издателство за поезия ДА и клуб „Петното на Роршах“ канят на представяне на новата стихосбирка „Светкавици“ от Радослав Чичев. Литературната среща ще се състои на 11 февруари от 19:00 ч. в "Петното на Роршах".

Радослав Чичев е радиожурналист, водещ на предаванията "Аларма" и "Артефир" по програма "Христо Ботев" на БНР. Автор е на стихосбирките: „От прашинката на деня“, за която през 2012 г. е отличен с бронзов „Пегас“ на „Южна пролет“ в Хасково, на „Сърцето на ловеца е лисица" и на „5.6“. Както и на пиесите „Колекционерката“, „Траевремене“ и „Звездата на Планк“.

През 2012 г. е победител на Фестивала "София: Поетики". Един от участниците в поетичното представление "4х4". Най-новата му книга носи името "Светкавици" и е илюстрирана от  Росица Ралева.

В разговор с Ина Иванова, Радослав Чичев от първо лице ще разкаже в Пловдив за стихосбирката. Ще чуете и стихотворения от нея.

Това е една лична книга, много лична книга - "Светкавици". Втората част е посветена на баща ми, който почина. Всъщност до голяма степен си мисля и усещам, че близките ни, хората, които са част от нашето семейство - те никога не си отиват. Те са с нас, макар телесно да ги няма, ние живеем с тях. Те са в сърцата ни", сподели Радослав Чичев.

Защо "Светкавици"? "Защото тези стихотворения са писани в, както се казва, едни емоционални бури, в които светкавиците присъстваха. Специално стихотворението, с което завършва книгата и се нарича "Светкавици" е от един ред - "Баща ми поправя небето". Баща ми беше починал, аз бях на Камен бряг, беше облачно и в далечината, в морето се виждаше, че има гръмотевична буря. Аз хванах велосипеда и отидох на Камен бряг, само скали са там. Отидох на края на скалите и се загледах в тая буря в морето. Баща ми беше майстор. Той обичаше да поправя всякакви работи, обичаше да се занимава с това да майстори всякакви неща и като видях тия светкавици, стана ми тъжно, сетих се за него и си казах - баща ми е там някъде горе и поправя небето", разказа Радослав Чичев

Ето какво пише Марин Бодаков  за книгата: „Стихотворенията са разтърсващи. Нежност, прямота, сдържаност, отчаяние, могъщество – всичко в няколко реда, в един ред. С приковаваща ни конкретика. Мъртвият баща вече живее в сина. По-силен от сина. И в това няма абсолютно никаква литература. Няма „Баща ми в мен“. Има живот, има смърт – и отново живот. И изведнъж буквалността се пречупва - и става монументална метафора. У нас много се лъже – и това минава за литература. А Радослав Чичев ни дарява сърдечни истини. Не бърза. И живее вместо баща си.“