На днешния 27 ноември точно преди една година почина легендата на българското кино Стефан Данаилов. Той издъхна 15 минути след полунощ във ВМА, където лекарите се бореха за живота му от началото на месеца.

76-годишният Данаилов беше поставен в медикаментозна кома, когато бе приет по спешност във военната болница, защото събираше вода в белите дробове.

По-рано - на 9 октомври 2019, той вече бе постъпил за лечение във ВМА след усложнения от вирус. Впоследствие разви дихателна недостатъчност, бе интубиран и се наложи да бъде поставен в медикаментозна кома и да се изтегли събраната вода в дробовете му.

Близките му твърдяха, че големият проблем е откритото по-рано онкологично заболяване.

Стефан Данаилов е роден е на 9 декември 1942 г. в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия Данаилова (1911 – 1963) е от Ловеч, а баща му полк. Ламби Данаилов (1905 – 1976) от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян.

Легендарният актьор има над 150 роли в киното, театъра и телевизията.

Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ . Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го съветва да следва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.

През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“ (1967 – 1968). Работи в СИФ (1968 – 1973).

Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“.

За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

През 1973 г. се връща отново на сцената, за да се присъедини към трупата на Театъра на народната армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“. Продължава да се снима много в киното и телевизията.

Играе и на сцената на Театър 199. На Стената на славата пред театъра има пано с отпечатъците му.

След ролята на майор Деянов младият актьор изпълнява много други запомнящи се роли. Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси компенсация в изпълнението на „по-различни персонажи“, изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов „Иван Кондарев“.

От 1981 г., и почти до промените през 1989 г., Стефан Данаилов води изключително популярното тогава радиошоу „Звезди посред бял ден“. Там той пародира Ален Делон като домакин, на когото гостуват известни звезди от цял свят. Програмата се излъчва всяка събота по програма „Христо Ботев“ на Българското радио (сега Българско национално радио)

След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на „Лоренцачо“ има шумен успех, а ролята в италианския сериал „Октопод“, където играе с Микеле Плачидо го прави популярен и в чужбина.

 От 1994 е съосновател и вицепрезидент на фондация "Авансцена", от 1996 е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър. Любим преподавател на няколко поколения актьори в НАТФИЗ.

Бил е депутат и министър на културата, но си остава всенароден любимец, независимо от партийните пристрастия.
"Не съм сбъркал в най-важното - професията и семейството", казваше приживе Ламбо.

Поклон пред паметта му!