Изненадващо голям брой деца са изложени на риск от дефицит на витамин D. Витамин D е от съществено значение за нормалния растеж и развитие на костите. Той също така предпазва от автоимунни заболявания, вътрешни ракови заболявания и сърдечно-съдови заболявания. Витамин D е наричан още „слънчевият витамин“, защото се синтезира от кожни клетки, изложени на слънчева светлина. Следователно, за разлика от повечето хранителни вещества, не само че можем да задоволим нуждите си от витамин D, като го приемаме от храна или добавки, а го синтезираме след излагане на слънце, пише медицинският сайт Puls.bg. 

Исторически откриването на витамин D било вдъхновено от опитите на учените да се преборят с рахита – обезобразяващо и потенциално смъртоносно костно заболяване, причинено от дефицит на витамин D. В началото на 20-ти век в САЩ няколко стотици деца умирали всяка година от рахит, особено в замърсените градове на север.

Афроамериканците били засегнати в по-голяма степен от американци с европеиден произход. Поредица от внимателни изследвания в началото на 20-ти век довели учените до идентифицирането на витамин D като „анти-рахитен“ фактор, съдържащ се в рибеното масло от треска, често използвано като народно средство за рахит, и до разпознаването на ролята на ултравиолетовата радиация в естествения синтез на витамин D в тялото. След като започнала обогатяването на мляко с витамин D през 30-те години, смъртността на бебета и деца от рахит в САЩ започнала да намалява.  

Въпреки това, все още се съобщава за случаи на рахит сред бебета, деца и подрастващи, особено сред тези с по-тъмна пигментация на кожата. Едно скорошно проучване документира, че 42% от здравите подрастващи и 12% от малките деца от райони с умерен климат имат недостиг на витамин D; установено е, че още по-голям брой имат субоптимални нива на серумен витамин D. 

Защо нивото на дефицит на витамин D при децата се е увеличило и какво могат да направят семействата и здравните специалисти, за да подобрят нивата на витамин D при децата и подрастващите? Нека си припомним, че хората имат три източника на витамин D: храна, добавки и излагане на слънце. Много изследователи вече насърчават нещо, което преди беше отхвърляно – увеличаване на излагането на слънчева светлина. Те твърдят, че липсата на излагане на ултравиолетова радиация увеличава дефицита на витамин D и че е необходимо по-голямо, но внимателно, излагане на слънце, за да се подобри нивото на витамин D. 

Исторически, хората са набавяли по-голямата част от витамин D чрез вътрешен синтез след излагане на слънчева светлина. През летните месеци възрастни с по-светла пигментация на кожата лесно могат да задоволят дневните си нужди от витамин D само с 10 до 15 минути пълно излагане на тялото на слънце. Хората с по-тъмна пигментация изискват значително по-дълго излагане. Въпреки това, никое излагане на слънце не е достатъчно за синтез на витамин D за хора с какъвто и да е тен на кожата през зимните месеци в северните ширини.

Освен това, в последните няколко години поради настъпилите промени в начина на живот, не е ясно дали децата и подрастващите получават достатъчно излагане на слънце дори през лятото.

В допълнение към нарастващата популярност на заниманията на закрито за деца и подрастващи, родителите следват предупрежденията на експерти и институции, които агресивно популяризират опасностите от прекомерно излагане на слънчева светлина и риска от рак на кожата при младите. 

Родителите са съветвани да ограничават излагането на децата на пряка слънчева светлина, да им осигуряват шапки и слънчеви очила и да използват слънцезащитни кремове с висока защита, което значително намалява способността на тялото да произвежда достатъчно витамин D. Напоследък дори производители на летни дрехи за деца рекламират тяхната способност да блокират слънцето с UV-защитни тъкани. По този начин, естествената способност на децата да синтезират витамин D чрез кожата изглежда е също толкова ограничена, колкото и в замърсените градове преди сто години.