На фона на ескалиращата агресия сред учениците, експерти, родители, учители и самите ученици се събраха, за да обсъдят как да се изгради подкрепяща среда и да се превъзмогнат конфликтите. На 10 октомври 2025 г., по случай Деня на психичното здраве, в Държавен куклен театър – Пловдив, се проведе Форум „Сцена за агресията в училище“. Събитието, част от проекта „Изиграй гнева“ на Театър на отговорността, събра над 60 участници – включително учители, психолози, артисти и активисти – които в рамките на четири тематични панела обсъдиха причините, предизвикателствата и възможните решения, свързани с агресията сред младите хора. Форумът беше открит от ръководителя на проекта, Никола Николов, който подчерта, че целта не е да се търсят виновни, а да се намери език, който свързва и лекува, пише trafficnews.bg.
Агресията беше дефинирана като "всяка форма на психическо и физическо насилие върху хората". Според Атанас Латев, ученик от 12 клас и председател на Пловдивския ученически парламент, причините за конфликтите се делят на два основни типа. Първият тип произтича от влиянието на средата, като "образци на подобно агресивно поведение" в семейството, което ученикът пренася. Този вариант е "доста по-неблагоприятният, с който да се работи", тъй като тази норма на поведение е пренесена "още от много ранна възраст". Вторият тип агресия е "породена от скука", като ученици, които не са ангажирани с изкуство или спорт, и на които родителите не обръщат внимание, започват да търсят форма на забавление, която води до агресивни действия. Участниците в първия панел споделиха, че агресията не е "измислена от децата", а протича в сложен триъгълник: "ученик, учител, родител". Бяха наблюдавани дори форми на агресия, при които родител, ядосан от слаба оценка, е идвал в училището "с хладно оръжие".
Участникът в проекта Лора сподели, че участието ѝ е помогнало да разбере, че "много по-лесно мога да си изразя емоциите". Обсъждането на картината "Викът" на Едвард Мунк, предизвикало дискусия за "вътрешно страдание", завършило с извода, че това вътрешно "вик" може да бъде успокоен чрез "подкрепата, любовта, а приемането".
Във втория панел беше разгледана възможността изкуството да бъде инструмент за изграждане на емоционална интелигентност и овладяване на емоциите. Борис Зафиров, режисьор и основател на Театър на отговорността, обясни, че форум театърът е платформа за промяна, при която децата не са пасивни наблюдатели, а изпробват възможни изходи от реални ситуации. Режисьорът Крис Болдуин допълни, че форум театърът предоставя безопасно пространство за преживяване на трудни емоции, като агресията е неотделима част от човешкия опит, която може да бъде трансформирана в действие със смисъл чрез изкуството. Лора Димитрова, участник в пиеса, създадена по метода на форум театъра, разказа, че чрез изкуството е преминала от несигурност към увереност и от мълчание към гласност. Психологът Деница Иванова подчерта, че в много случаи изкуството не само допълва, но и замества терапията, особено при младежи, тъй като позволява дълбоко свързване със себе си и изграждане на вътрешна устойчивост. Здравка Христозова, актриса и хореограф, сподели, че физическото движение и заниманията по клоунада отключват автентичност у децата, помагайки им да преминат от срам към спонтанна игра и себеизразяване.
Третият панел се фокусира върху комуникацията и доверието между ученици, родители и учители, повдигайки въпроса дали е възможен съюз. Лена Карналова от Асоциация "Голям брат Голяма сестра – България" представи доброволчеството като естествен превантивен механизъм, тъй като ангажирането на младите хора в значими каузи намалява чувството за безсилие, което често води до агресия. Родителят Кремена Вълчева акцентира върху нуждата от искрен диалог между родителите и училището, като съюзът е възможен, когато двете страни си дадат време да се чуят, а не само да се защитават. От гледна точка на учителя Елена Стоилова, "агресорите са плахите", които се крият зад деспотизма и си внушават, че имат сила. В същото време, учениците, които са жертви, но въпреки това посещават училище, са смелите деца. Надежда Трифанова от ученическия парламент обаче сподели, че "наранени и жертви са всъщност агресорите", тъй като обикновено те са станали свидетели на агресия или са видели лош пример.
Родителят трябва да бъде подкрепящ и да осигурява "безусловна любов". За да бъде избегната ролята на обвинител, Кремена Вълчева подчерта, че с децата трябва да се говори "непрекъснато всеки ден" и родителите трябва да чуват това, което децата им искат. Ключов метод за справяне с конфликтите е възпитаването на емпатия, като децата трябва да помислят как биха се почувствали, ако някой постъпи агресивно спрямо тях. За съжаление, Вълчева смята, че "не много родители го правят това нещо". Съществен проблем е и това, че "някои родители примерно отказват да осъзнаят, че децата им могат да имат поведенчески проблеми", приемайки, че "Това на моето дете не може да се случи!". Всеки родител трябва да допуска, че детето му може да бъде агресор, освен да бъде жертва. Учители и родители трябва да работят "като един отбор" и да реагират навреме, преди нещата "вече бяха ескалирали твърде много". Учителят трябва да подхожда към ученика "като към дете", а не само като към ученик, и да намери "ключа към сърцето на детето". При кризисни ситуации, подходът трябва да бъде "с много добрина и разбиране", тъй като "добрата дума отваря железна врата".
Учениците настояват тяхното мнение да бъде "също толкова значимо, колкото и това на възрастните" и не желаят деление на "малки" и "големи". Те имат нужда да говорят с учителите си и извън формалните уроци, въпреки че "Понякога учителите това го приемат доста студено", но учениците вярват, че "с правилните думи, с правилните емоции учителите пропукват тази стена". Беше подчертана и нуждата от "адекватни училищни психолози", тъй като се изрази мнение, че "Не всички са на ниво". Експертите настояват превенцията да бъде "заложена към програмата в училищата", а не да се свежда единствено до извънкласни дейности. Конкретно предложение е Часът на класа да промени своята функция, като вместо "седем години безопасност на движението" да се използва за обсъждане на конфликти "заедно с психолога", включително чрез интерактивни форми като театъра.
В последния панел „Превенция, не реакция: какво училището може да направи с помощта на форум театър?“ бяха предложени практически насоки. София Порязова, училищен психолог, говори за значението на постоянната подкрепа и доверие към младежите и ангажирането им чрез извънкласни дейности. Вяра Трифонова, младежки делегат към ООН, обърна внимание на липсата на добри ролеви модели и подчерта, че младите хора могат да бъдат част от решенията, ако бъдат включвани пълноценно. Калоян Калинин, съосновател на продуцентска къща, заключи, че изкуството е "един много естествен пряк път до децата и до младежите", особено когато им е трудно да изразят своите емоции. Чрез него "можем да достигнем до едни скрити емоции".