Иван Петлешков: Не преговарям за акциите на Локо Пловдив, клубът има потенциал, който не се използва
Несигурната ситуация в Локомотив Пловдив засили спекулациите за бъдещето на клуба. Сред слуховете са, че бизнесменът Иван Петлешков е един от потенциалните купувачи на акциите на клуба.
TrafficNews потърси Иван Петлешков, който коментира темата за Локомотив. Той говори още за неговата лична кауза за намаляването на пътния травматизъм, както и за разделното събиране на отпадъци и рециклирането, което е част от неговото бизнес портфолио.
-Г-н Петлешков, предвид несигурното бъдеще в Локомотив Пловдив, Вашето име също се намеси, че може да вземете акциите на клуба. Само спекулации ли са това, или в действителност имате интерес да поемете Локомотив? Сред феновете вървят и слухове, че по някакъв начин сте свързан с потенциален купувачи на клуба…
- Съвсем наскоро дадох интервю, в което обясних, че имам желание да помагам на клуба, но не и като едноличен собственик. Към момента също помагам на спортни клубове с името „Локомотив” – боксов клуб „Лаута арми”, клубът по борба, както и ветераните , а и не само. Нямам обаче намерение да придобивам акциите на ПФК „Локомотив Пловдив”.
Относно слуховете, свързвайки ме с едни или други лица – няма нищо вярно. Нито един от хората, за които се спряга в медийното пространство, че имат желание да придобият акциите – дори не познавам лично, камо ли да са ми близки или приятели.
Ако дойде момент, в който проява желание за взимането на акциите на Локомотив Пловдив, ще изляза с името си и ще го заявя. Към този момент нещата не стоят по този начин.
-Вие сте фен на Локомотив Пловдив, бил сте президент на клуба. Според Вас какво трябва да се случи, за да бъде успешен клубът?
-Успешната формула за развитието е начертаването на успешен бизнес проект, разбира се Локомотив не е просто такъв, той е много повече. Всяко едно начинание обаче трябва да има добри финансови и бизнес основни. На първо място – трябва да се използва максимума от събирането на приходи, а в момента не само, че това не се случва, а дори не се използват тези възможности.
Какво имам предвид – привличането на генерален спонсор , който да има икономическа полза от рекламирането в Локомотив, използването на материално-техническата база и възможностите, които дават голямата фенска маса за генерирането на приходи.
Завършеният стадион е предпоставка, но не и задължително условие, за да се случат тези неща. Т.е. тези процеси могат да стартират още днес. Надявам се клубът да има тази стабилност, за която говорим и да се въведе успешен модел, който да гарантира стабилността, защото феновете я заслужават.
-Темата с националния отбор е неразривно свързана с управлението на клубовете, смятате ли, че с налагането на толкова много чужденци е успешен модел за развитието на футбола у нас?
-Тези резултати са в следствие на „добрата работа” на клубовете и на футболния съюз през последните 30 години. Мисля, че задължително условие за успеха на един български професионален футболен клуб е изграждането на добра школа. Оттам тя може да донесе резултати и на националния отбор. Това обаче е свързано с време, няма как да гоним краткосрочни резултати, трябва дългосрочна стратегия. Хубавите неща стават бавно и трудно, лошите - бързо и лесно.
-Още една тема, която е свързана с Вас – преди 6 месеца пуснахте отворено писмо, с което поискахте оставката на вече бившия директор на полицията в Пловдив Георги Чергов. Един от мотивите, които изтъкнахте е несправянето с пътната безопасност в града. Шест месеца по-късно вече има нов началник на полицията. Мислите ли, че има разлика в справянето с пътния травматизъм, както и налагането на пътен контрол, който да ограничи тежките ПТП-та?
-Първо искам да обясня защо поисках оставката на бившия директор на полицията. Преди около една година голямата ми дъщеря претърпя пътнотранспортно произшествие. Тя беше блъсната от мотоциклет на кръстовището на бул. „Цар Борис III Обединител” и ул. „Граф Игнатиев”, като светофарната уредба работеше в режим мигаща жълта светлина след 22:00 часа. Това създаваше сериозни предпоставки за ПТП. Там превозните средства се движеха по булеварда с много голяма скоростта, защото те са с предимство, а идващите от ул. „Граф Игнатиев” и ул. „Цанко Дюстабанов” трябва да ги изчакат, за да се включат в него. След този инцидент помолих лично директора да промени режима на този светофар. Той обаче така и не го направи, а няколко седмици по-късно на същото кръстовище се случи изключително тежка катастрофа, в която загинаха две момчета на по 20 години. За мен това произшествие и смъртта на двете млади момчета трябва да тежат на съвестта на бившия директор на полицията, защото ако този светофар работеше в 24-часов режим, както е сега, този инцидент нямаше да се случи. Това са обстоятелствата, поради които поисках оставката на Чергов.
Относно това дали полицията си върши работата за осъществяването на адекватен контрол, сигурен съм, че не го правят. Какво има предвид: в Пловдив има 4 мобилни камери, които са за пътен контрол – триноги. Те работят само в светлата част на денонощието, като заради тежкия трафик превишението на скоростта е много малко, ако въобще има такова. То обикновено не е толкова голямo и не е предпоставка за възникването на тежки пътнотранспортни произшествия. Катастрофи с жертви и тежки травми се случват в тъмната част на денонощието след работно време. Но поради неизяснени причини, тогава не се поставят триногите.
Би трябвало да работят и в тъмната част на деня – не се поставят. Превенцията, която да намали ПТП-тата и жертвите, не се прави. Отчитат се нарушения през деня, пълни се Фонда от санкции на полицията, с които си купуват нови автомобили, но не се прави нищо за реално намаление на пътния травматизъм.
В този смисъл сегашното ръководство пловдивската полиция не работи за справянето с пътния травматизъм, а и цялото Вътрешно министерство, тъй като този проблем не е само местен. Макар че преди 10 дни излезе статистика на Европейския институт, от които данни е видно, че за 2023 година България е на първо място по пътнотранспортни произшествия на глава от населението. Те са двойно повече отколкото в Швеция, която е на последно място в Европа по тежки катастрофи. От друга страна в България на първо място в тази антикласация е Пловдив. Тоест може да направим извода, че Пловдив е най-опасният град за шофиране в Европа.
-Какво според Вас трябва да се направи, за да се обърне този модел? Ясно е, че само изкарването на триногите през нощта няма да реши проблема. Но това е един старт, който е видно че трябва да си напри, за да има по-голям контрол през нощта на пътя.
-Обществото трябва да върви в две насоки – едната е осъществяване на контрол от органите на реда, а другата е самосъзнанието на гражданите и взаимния контрол между водачите. В тази връзка съм мислил, като имам предложения за конкретни мерки. Първата посока, относно контрола, който се осъществява е такава дейност да бъде делегирана и на общините. Те да могат да изграждат средства за контрол на скоростта, да налагат санкции и да събират постъпленията, като ги вкарват в фонд за намаляването на ПТП-тата. Той да се използва за поставянето на повече камери, светофарни уредби, ограничителни ограждания, поставянето на неравности на пътя.
Всички тези неща могат да бъдат правени по-добре от общинските администрации, ако те генерират средства от санкции за неспазването на правилата за движение по пътищата. Към момента това не е възможно и би трябвало да се внесе поправка в Закона за движение по пътищата.
Относно взаимния контрол, живеем в 21-ви век всеки е със smart телефон или по-голямата част от хората, абсолютно достъпно е поставянето на видеорегистратор в автомобилите. Аз призовавам всички водачи, които имат възможност да се поставят видеорегистратори и да докладват своевременно за нарушения на Закона за движение по пътищата. Този взаимен контрол и култура от водачите, както и проявата на гражданска съвест, ще намали транспортните произшествия и съответно травматизма и жертвите на пътя.
В лично качество скоро ще представим две инициативи относно този двоен контрол – и от органите, и от гражданите. Първата е да покажем, че с изкарването на мобилни камери за скорост през нощта, могат да се ограничат предпоставките за ПТП-та, като и тогава са най-опасните нарушител
Втората е за въпросния граждански контрол. С мен се свързаха от гражданското сдружение „Браво,Пловдив”, на което съм помагал в различни инициативи. Имаме идея за общ проект за масовото поставянето на видеорегистратори. Скоро и двете идеи ще бъдат презентирани детайлно.
-Друга тема, която е важна за Пловдив и страната – събирането на отпадъците и рециклирането, предвид, че Ваши компании са също част от тези процеси в частния сектор. Новата методика за начисляването на такса „Смет” , а и начините за изхвърлянето на отпадъците бе отложена на държавно ниво, тъй като общините не са готови, а едва ли и догодина пак ще бъдат. Какво трябва да се промени на местно ниво, за да може този модел да бъде наложен успешно?
-За мен не трябва да се чака някой да спусне нещо отгоре, а да започваме сами да променяме нещата на местно ниво в Пловдив. Първата крачка за мен е категоризирането на обектите.
Трябва да спре да се гледа на отпадъците като боклуци. Това е суровина, от която дори може да се печели, а дейността да се самоиздържа без огромни налози за бизнеса и дотации от общините. Един от първите обекти в Пловдив, който не е изхвърлил нито един килограм боклук е комплексът 7Points.
От заведенията са разделили отпадъците на хартия, пластмаса, стъкло и биологичните отпадъци. Последните са предадени на Компостиращата станция на Община Пловдив по силата на договор, като тя ги произвежда в комопс, който се използва за озленяването на града. За останалите суровини се получат пари, като по този начин целият процес на събиране на отпадъци и третирането им се самоиздържа.
С този опит, който направихме, показахме на Община Пловдив, че с промяна на Наредба 1 магазини и ресторанти могат да събират разделно. Тези обекти генерират 1/3 от отпадъка на града. Към момента това да се приложи към домакинствата е трудно, но всеки един магазин и търговски обект – напълно възможно е. Създава се култура по този начин, като това в един момент може да се приложи и към домакинствата. На практика с тази организация на сметоизвозване нито килограм боклук не отива на сметището.
Така ще са плащат по-малко налози , но също така това ще се отрази и пряко на по-доброто качество на живот на хората, защото градът ще е по-чист, а сметищата по-празни.
След бизнеса, това може да бъде въведено и към домакинствата, тъй като самосъзнанието се култивира. Когато служителите в офиси, ресторанти, магазини свикнат да го правят на работното място, те ще пренесат тази практика и в своите домове малко по-малко.
За пример мога да дам хората, които се връщат след дългогодишна работа в Европа. Те търсят начини как да събират разделно, защото там са били принудени да го правят и искат да продължат тази практика и в България, но нямат голяма възможност за това.
