Интервю на Мария Луцова, PlovdivTime.bg

Иван Донев е роден на 4 юли 1987 г. в Пловдив. Завършил е основното си образование в Раковски, а средното в СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив с профил народно пеене. През 2006 г. заминава за Италия с мечтата да учи сценография, но след една необичайна среща плановете му се променят. По време на ревю, на което помага, го спира достолепна жена, която е забелязала таланта му.

Иван кандидатства в международната академия за висша мода „Коефия” в Рим и е приет там. Той е едва вторият български студент в историята на престижния университет. Във ВУЗ-а Донев се учи от най-добрите – дизайнерите от световни модни къщи като “Булгари”, “Джими Чу”, а графика изучава при дизайнери на „Warner Bross“. Дипломните проекти на студентите се следят от дизайнери на “Валентино”, а стажът им преминава в модни къщи като “Фаусто Сарли”, “Гатинони” и “Ферагамо”. 

След дипломирането си през 2012 г. Иван Донев дебютира на Седмицата на модата в Рим. Следват поредица от престижни изяви и множество награди по цял свят. Талантливият българин успява да наложи името си на международната сцена, а миналата година стана носител и на „Златна игла” за дизайнер на годината в у нас. 

Красивите модели на Иван красят страниците на най-големите модни и светски списания в света. Независимо от популярността и постоянната си заетост Донев работи по редица благотворителни каузи срещу булимията и анорексията, в защита правата на хора с увреждания. 

От известно време талантливият дизайнер е и лектор на студенти и ученици по цял свят. 

Донев е в любимия си Пловдив и вдъхновява с личната си история и моделите си участниците в проекта „Живият Пловдив” с участието на студенти от АМТИИ и ученици от гимназия „Ана Май”. На 31 май от 20 часа в „Екселсиор” младите хора представиха моделите си, както и фотоси от специалните сесии, заснети по време на подготовката им. 

- Иван, вие сте част от интересния проект „Живият Пловдив”. Какво ви накара да се включите?

- Идеята! Младите хора имат нужда от изява, която – ако ние не им дадем, няма как да я намерят, ако не излязат извън България. В същото време всички български политици повтарят, че трябва да  направим така, че младите хора да успяват тук, да останат в родината. За да се случи това, всеки който може, трябва да помогне. Радостно е, че Община Пловдив подкрепи този проект, който стимулира младите творци, още повече, че Пловдив ще бъде Европейска столица на културата.

- Посветил сте част от времето си, за да разказвате историята си и да мотивирате младите хора да следват мечтите си. Как се роди идеята за това?

- Лекциите ми „Животът без цензура” имат за цел да разкажат на младите хора за пътя към сбъдването на мечтите  – с всичките хубави, но и с всичките лоши моменти.  Защото смятам, че моето начало не е по-различно от това на всеки един студент. Целта е, разказвайки историята и успехите си, да ги мотивирам да не се отказват от мечтите си и да се борят за правата си. Всеки един млад човек има правото да бъде личност в това общество. 

- Какво им разказвате за пътя си в модата?

- За всичко – от началото и първите трудни стъпки, от мечтата до ключа, който пали мотора. Моят ключ беше срещата с една възрастна дама в Париж, която ми разказа за италианската академия „Коефия”. Оттам-нататък дойде огромната морална подкрепа от двамата ми интелигентни родители, защото сърцевината на едно такова успяло дете, каквото смятам, че съм аз, е силната подкрепа от страна на семейството.

Аз имах такава. И понеже знам, че не всички млади хора я имат, затова поисках да им я дам. Мечтая един ден да мога и финансово да да подкрепя такива деца. Нещо, което аз не съм имал през тези години в Италия. Знам, че една такава голяма мечта струва и пари. Това е истината.

- А при вас как се случиха нещата?

-  Извървях труден, но интересен път. По него имаше множество препятствия и удовлетворението беше още по-голямо. Има два пътя – по-дълъг и по-кратък. Всеки от тях дава по нещо, но и отнема по нещо. И в двата случая човек е изправен пред трудности, компромиси, върхове за преодоляване, моменти на мълчание и смирение. На мен ми се наложи да превъзмогна факта, че отивам там и съм никой.

Това е цената на успеха, която аз трябваше да заплатя.  В Италия работих много и всичко. Сведох глава и прецених, че голямата цел си струва, казах си: „Да, в името на успеха ще чистя  ресторанти, паркинги, тоалетни, ще гледам деца, болни хора, ще работя в кухня и къде ли не”. Не всеки човек е склонен да направи нещо подобно. Не се срамувам от това. Беше важен житейски урок. Работех с възрастни и болни хора, с деца, и това са най-искрените и уязвими човешки същества. Близостта с тези хора запази в мен човешкото и ми даде причини да продължа по дългия път.

- Кога за първи път усетихте вкуса на успеха?

- Първият момент беше, когато спечелих стипендията в академия „Коефия”. Даваха я много рядко и само на един студент. Но доверието, което бях изградил в професорите си, ми даде шанс да бъда аз човекът, който да продължи напред. Ето това беше първото свидетелство за качествата и възможностите ми. Когато такива личности ти гласуват доверие, работиш още по-здраво и да го защитиш. Академичната среда там е абсолютна война, защото много от учителите и професорите имаха свои предпочитания. Имаха любимци. Така е и до днес.

Не само в „Коефия”, а и в много други университети и училища. Нерядко студентът се превръща в инструмент на война между преподаватели, които не се обичат. На мен  ми се е случвало и разказвам на младите хора, които присъстват на лекциите ми. Това е много неудобен факт и реакциите на младите хора, докато говоря с тях, са много интересни.

- Каква е вашата история?

 - Аз имах учителка в академията, която не ме харесваше, защото идвах от Източна Европа, защото никога не съм учил рисуване, а пеене. Никога не получих висока оценка при нея. Това беше факт и тя го казваше пред всички мои колеги. В същото време не можеше да ме скъса. За нейно нещастие или щастие, нямам идея, днес сме колеги. Аз също съм гост-ректор в много университети и академии в различни държави в Европа, САЩ, Индия. Това е част от мисията ми да помагам на младите хора. Правя го с личния си пример и се радвам, че мотивационните ми лекции дават резултат.

- Как се впуснахте в тази авантюра?

- Давах интервю за една италианска телевизия. Италиански професори, чули моята история, ме провокираха: „Защо тази история да не влезе в аулите на университетите?”.  Така се започна. Срещам се не само със студенти, а и с деца, които завършват 11 и 12 клас.  Защото много голяма част от младите хора си мислят , че успехът идва само с богати родители и спонсори, а не е така.

- Работите ли по нова колекция в модата?

- Да, в момента работя по новата ми колекция, която е вдъхновена от картините на Джаксън Полък. Една от големите ми мечти беше да посетя Метрополитен Мюзеум, след като гледах филма „Усмивката на Мона Лиза”.  Сбъднах тази мечта. Бях пред картините на Полак. Работя независимо, не под бранда на друга модна къща.

Това е пътят, който аз съм избрал.  Имам две ателиета – едното в Рим, другото в Пловдив. Куфарът ми винаги е пълен с материали и летищните власти ме гледат с  интерес. Виждам блясък в очите им като видят роклите.  Шия моделите си сам заедно с една асистентка. Правя уникати и предпочитам да се докосна до всеки детайл.

- Коя дама ще е лице на тази колекция?

- Имам моята слабост към лейди Жаклин Лара, която беше рекламно лице и на последната ми колекция. Тя има много универсална красота, която позволява да я покажеш в различна визия. Надявам се публиката в Пловдив да я види на финала на „Живият Пловдив”.