Историята на античния хамбар на Небет тепе тръгва по света

Автор: Мария Луцова 2109
Историята на античния хамбар на Небет тепе тръгва по света

Интересната история на  античния хамбар, проучен при разкопки на Небет тепе през 2023 г., тръгва по света. Проучвателят София Христева и колежката ѝ докторант в НАИМ при БАН Хана Христова представиха изследванията си на международна конференция в хърватската столица Загреб.

„Представихме палеоботаническите изследвания на дървената бъчва, зърното, което се е съхранявало в нея, както и останките от плат, които вероятно са от някакъв чувал. Вълнуващо бе, защото срещнахме с колеги от научната общност и обменихме информация за аналогични находки. До този момент нямаме намерен паралел в района за откритата от нас бъчва и е интересно дали археолози от други държави имат подобен опит“, разказва археологът София Христева от РАМ-Пловдив.

Припомняме, че при проучванията си тя и екипът ѝ разкриха античен хамбар на Небет тепе.

Анализът на овъглената дървесина показа, че за направата на стените на бъчвата е използвана ела, а за обръчите – леска. Дървените стелажи, които също бяха открити при разкопките, са изработени от ела.

„За територията на България това е първата такава археоботанична находка. Вероятно дървесината е била специално селектирана, тъй като видовете се срещат на надморска височина от 500 до 1800 м. Данните от различни археологически обекти в Европа показват, че през периода често се използват тези дървесни видове за изработката на бъчви“, показва изследването.

Останките от плетената тъкан, открити около бъчвата и стелажа, са от чувал или торба и най-вероятно за направата са използвани коноп или лен. Нишките са усукани и изтъркани в проста плетка, поставени са успоредно една на друга чрез подпъхване.

Вътре в бъчвата, трапезната амфора и чувала специалистите откриха еднозърнест лимец, мека пшеница, ечемик, двузърнест лимец, овес, сбита пшеница, просо, както и останки от бакла и леща, черупки от орех и семе от бял бъз.

Това е първият международен форум, на който археолозите от РАМ-Пловдив представят проучванията си и възможност обектът – наречен паспортът на древния град, да бъде популяризиран по цял свят.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини Trafficnews logo

Изпрати новина