История на уискито: „Уиски бунтът”

Автор: Plovdiv Now 1691
История на уискито: „Уиски бунтът”

Уискито може и да е ирландска национална напитка, но то отдавна е пропатувало целия свят и носи духа на старите дестилерии. То има дълга, дори необятна история, която е трудна за проследяване с ясна датировка. Но все пак ще опитаме. В рубриката на TrafficNews “Историята на уискито” ще се опитаме да разбулим мистерията му, като се върнем до дълбока древност.

Ще отговорим на някои основни въпроси, ще се запознаем повърхностно с терминологията в бранша и ще разгледаме различните видове. ВНИМАНИЕ! Този материал не е предназначен за превзети дегустатори със „знам всичко по въпроса” поведение. Рубриката ни е изцяло любителска и за забавление. А и истинските любители на уискито винаги искат да научат нещо ново и да споделят вече наученото с други. Приятно четене и наздраве!

Преди да се потопим в необятния свят на видовете уиски, различните вкусове и осбености на приготвянето, трябва да се спрем на няколко значими събития, които са ключове за формирането на съвременният му облик и значение. Едно от тях е е „Уиски бунтът”!

Чаят е неразривно свързан с американската борба за независимост, но уискито е крайъгълен камък за силата на новата федерална власт: Това, което е известно като бунт на уиски от 1794 г., започва с отказа на някои фермери да плаща данъци и завършва през март на 13 000 милиционери.

Причината за „Бунтът на уискито”

Когато новата американска нация се ражда през 1789 г. и 11 щата формират Съединените щати, тя трябва да се справи с финансовите проблеми поради националния дълг в резултат на войната. Александър Хамилтън, министър на финансите, предлага акциз „върху спиртни напитки, дестилирани в Съединените щати и за вноса на такива“. През януари 1791 г. Конгресът приема закона с гласовете на федералистите, въпреки че среща и съпротива на Анти -Федералисти като например Томас Джеферсън.

За големите дестилерии, този данък не представлява особен проблем. Данъците се основават на капацитета на дестилационните казани, а не на произведеното количество. Затова 6 цента за барел, които големите производители трябва да платят са нищожни в сравнение с 9те цента на галон  за малките с по-малко произведено количество. Големите източни дестилерии нямат много разходи за транспорт и производство.

За малките фермерски дестилерии ситуацията  е различна: дестилацията е не просто приятно второстепенно дело за фермерите: Поради географското положение, отделени от изток от планините Алегени, те срещат големи проблеми да транспортират зърното си до пазара. Много по-икономичното е зърното да се дестилира и продаде като уиски. Фермерите в западната част на Пенсилвания считат, че регламентът е несправедлив и отказват да плащат данъците.

Съпротива и войска

Първата среща на фермерите във форт Редстоун през юли 1791г. поставя началото на организирана съпротива. Фермерите не просто отказват  да платят данъците, те започват да тормозят бирниците. Отиват и още по-далеч: устройват им засади и ги малтретират. Катранът и перушината е бил популярен метод тогава. Съпротивата и бунтовете продължават през следващите години, а прокламациите, както и всякакви опити от страна на Вашингтон и правителството не успокояват ситуацията. През юли 1794г. се стига до открито насилие, когато близо 400 бунтовници се събират близо до Питсбърг и подпалват къщата на регионалния данъчен инспектор. Отговорът на Джордж Вашингтон е да се обади на милиция в Пенсилвания, Мериленд, Ню Джърси и Вирджиния. 13 000 мъже под командването на генерал Лий, губернатор на Вирджиния, заедно с Александър Хамилтън и самия Джордж Вашингтон, поемат на запад.

Когато войската стига до Питсбърг през ноември всичко приключва: бунтовниците се разпръсват. Около 150 мъже са арестувани и започват разпити, но само двама от тях за признати за виновни за държавна измяна. По-късно Вашингтон дори ги помилва.

Последвала и мощна демонстрация  на федерална сила, чрез изпращане на войскови части, почти толкова на брой, колкото армията във Войната за независимост.  Това бележи окончателния край на „Бунтът на уискито”. Това агресивно доказателство за умението на правителството да поддържа реда се обръща срещу него. Мнозина, и по-специално Томас Джеферсън, смятат че това прибягване до сила е опасна грешка. И успява да убеди американския народ, че Александър Хамилтън е опасен човек.

Значение на бунта на уискито

Данъкът на уискито, който е вдъхновява бунта, остава в сила до 1802 г. Под ръководството на президента Томас Джеферсън и Републиканската партия (която, подобно на много граждани, се противопоставя на федералистката данъчна политика на Хамилтън), данъкът е отменен.

Ако сме успели да ви заинтригуваме с част от историята на уискито, следете рубриката ни. Ще ви разкажем още много интересни неща и ще продължим да проследяваме миналото и настоящето на това вълшебно питие.

 

автор: Гергана Молова

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина