Александър Николов с прякор Сашо Сладура е известен български джазов музикант. Баща му е инж. Георги Николов, един от създателите на Борисовата градина. Майка му е чехкиня. Завършва италианско училище в Пловдив, френския колеж в Пловдив „Сен Августин“ и след това учи музика в консерваторията в Прага. След като се завръща в България. По време на Втората световна война е мобилизиран във Фронтовия театър. Известно време свири в Царския военен симфоничен оркестър и след разформироването му в Софийската филхармония.

В началото на 50-те години на ХХ век Николов е концертмайстор в първия създаден голям естрадно-джазово-симфоничен оркестър при „Родна песен” под диригентството на Руслан Райчев. След това започва да свири като солист цигулар в оркестъра на ресторант „България“, където става любимец на публиката. Заради веселия си и шеговит характер получава прякора Сашо Сладура.

Той е не само виртуозен цигулар, но и известен бохем, който използвал всеки случай, за да се надсмее над властта, макар да е бил в някаква степен близък до най-големите на деня. Една от най-популярните истории е от един банкет, когато той свири на Вълко Червенков и неговите партийни другари. В края на вечерта тогавашният вожд става, приближава се до музикантите и казва: ”Е, ние смятаме да тръгваме”. Сашо Сладура се усмихва и казва: ”Ако знаете, откога ви чакаме да си ходите…”.

През 1954 г. Сашо Сладура е лишен от софийско жителство. По наказателно дело №35 от 1960 г. е осъден на 2 години затвор за разказването на политически вицове, които неуморно съчинява и разказва (и в съдебната зала се защитава с тях), за „отрицателното влияние върху младите” и лошото му отношение към народната власт, БКП и СССР.

Излежава година и половина. През 1958 г. Сашо Сладура е подгонен от София и отива да свири в Пловдив.

Въдворен е в лагера край Ловеч през септември 1961 г. със заповед на ген. Мирчо Спасов, зам.-министър на вътрешните работи и приближен на Тодор Живков, без да има направено предложение за въдворяване или прокурорско съгласие, както по това време изискват административните наредби.

Александър Николов умира два дни след въдворяването му в лагера в резултат на жестоките побоища, които там са му нанасяни от лейт. Никола Газдов, отговарящ по линия на ДС в лагера и някои от бригадирите.

В анализа по делото за убийствата в лагера край Ловеч от 1990 г. прокуратурата на Въоръжените сили е посочила:

„На 24 септември 1961 г. в Трудовата група е задържан Александър Николов, цигулар от София. Още с пристигането е бил бит в дежурната стая. По нареждане на Газдов е впрегнат да тегли по плаца валяк. На първата вечерна проверка обвиняемият Газдов с бригадирите Узукчиев и Димитър Цветков нанесъл жесток побой на лагериста Николов под претекст, че е разпространявал вицове срещу властта.

Два дни след постъпването му в лагера от непрекъснатото нанасяне на побоища лагеристът е починал. В акта за смъртта по нареждане на лагерната администрация умишлено е вписана неточна диагноза.”

В обвинителния акт на прокуратурата е посочено, че „Николай Газдов в съучастие с Шабан Узукчиев и Димитър Цветков като съизвършител и като умишлено ги склонил, умишлено умъртвил Алекнадър Георгиев Николов от София”.

Името на Сашо Сладура фигурира в обвинението срещу бившия майор Петър Гогов, началник на Трудовата група в лагера край Ловеч, за това, че „като длъжностно лице съзнателно е допуснал подчинените му лица Газдов, Горанов и Ръжгева в качество на длъжности лица по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено да умъртвят повече от едно лица”.

В Пловдив има негов паметник, а улица в софийския квартал Кръстова вада е кръстена на него.

Над Амфитеатъра в Пловдив е поставена фигурата на Сашо Сладура, издигната по идея и със средства, дарени от доктор Георги Лазаров, емигрант в САЩ, на когото дължим и присъствието на Мильо на Главната, и на композицията в памет на убитите католически свещеници.

източник: pametbg.com