Къщата на Саръ Ставри, известна днес като "Бункера" е първата сграда в Пловдив, строена специално за учебно заведение. Построена е през 1780 г. като Централно гръцко училище /Eлиники Кентрики Схоли/. Непосредствено под нея се извисявала камбанарията на храма „Св. Петка” (Стара), отстрани се намирал самият храм. Тези три сгради, заедно с внушителните скали на тепето, формирали един незабравим ансамбъл.
Някога улица "Княз Церетелев" не е завивала към Амфитеатъра, както сега, а е била тупик, стигащ само до къщите на върха на Джамбаз тепе. Всичките богати и красиви, но най-впечатляващата, която се забелязвала още преди да се влезне в града, била тази на Саръ Ставри (саръ от турски значи жълт).
Симетрична като разпределение, със салон и четири стаи на етаж, тя не е представлявала за Трихълмието нещо особено откъм тупика - привидно едноетажна къща с четириколонен портик с кобиличен фронтон - несъмнено богато украсен.
За сметка на това, от подножието на Джамбаз тепе тя е била прелестна: гигантски каменен максент, съдържащ два етажа складови помещения, създава изкуствена тераса, издаваща се от тепето, върху която стъпват двата горни етажа на къщата. Така едноетажната откъм тупика къща е имала четириетажна фасада към подножието. По разкази на съвременниците, тази къща била истинско инженерно чудо за времето си.
Огромният максент, върху който е стъпила, струвал колосална сума, близка до тази, платена за грубия строеж на къщата на Аргир Коюмджиоглу.
Константин Моравенов разказва доста за къщата и живота на нейния собственик: "Къщата сега (ок. 1860г.) е на Димитър Славов (Славиди) - българин, той я наследил от сестра си, а тя от мъжа си - Саръ Ставри. Той я купил от х. Костадин Абаджийт, който я купил от х. Славя Абаджийт", с което Ставри всъщност откупува бащината къща на съпругата си.
Саръ Ставри е известен още като Ставре Козма - лангера (гърчеещ се българин), абаджия от Станимака (Асеновград), брат на Стефан Механджията. Като се замогнал Ставри с достойнството и прилежанието на съдружника си Станчо Иванов - Станчиди, повикал към 1830 г. брат си в Пловдив и му отворил тук механа."
Моравенов описва Ставри като стар, по това време, 70-годишен мъж, който много обичал и играел всички игри от "заран до вечера". Той имал доволно пари, но имал и укор, че в къщата му се развратили две моми - слугинки и забременели, а Ставри нямал деца със законната си съпруга и за да се избави от проблемите, той платил, че да ги омъжи.
Саръ Ставри получил инсулт и не можел да ходи, тогава гудилите (гърчеещи се българи), го притискали да им завещае парите си, след като нямал наследници, но Ставри решил, че иска приживе да направи нещо за града.
"Купи едно място на урвата от Джамбаз тепе, като се слиза за Св. Петка (старата). Напука камъка (изкъртили скалата) и въздигна ново девическо училище" за което похарчил 600 турски лири - известно като "Зелено девическо училище". В тази сграда се преместило училището, а старата му сграда на ул. Цар Ивайло, гудилите продали на д-р Вентилос - грък от Атина, за който се говорило, че бил агент на елинското правителство.
По-късно къщата на Саръ Ставри станала пансион към българската мъжка гимназия. От разказите на ученици от това време става ясно, че животът в прекрасната, импозантна сграда никак не е бил лек. Лете било страшна жега, когато максента и тепето се напичали от слънцето, а зиме стърчащата от хълма сграда била брулена от ветровете и в нея било страшно студено.
В допълнение къщата имала много на брой големи прозорци само с по един кат стъкла. Заради тези условия много от учениците боледували а някои дори умирали.
През 1898г. красивата къща изгаря. Остава само максентът (каменната долна част), който по-късно бива надстроен с нова постройка - централното гръцко училище (до 1906 г.).
През соца е решено да се възстанови къщата на Саръ Ставри като ресторант, така над тунела се появява "бункера", който виждаме и до днес. През 1979 година Градският народен съвет решава да я обнови, за да стане ресторант и винарна. Тогава окончателно са изведени последните живеещи там двадесет семейства на работници от завод „Антон Иванов”, ползващи я като общежитие. Реставрацията никога и не е завършена.
В най-ново време старата постройка съвсем изчезна. Вместо нея се появи една бетонна грамада, която често наричат Бункера.
В днешно време сградата е изоставена. Имало някога една сграда, която привличала погледа още отдалеч. Имало някога една изискана и изящна сграда върху най-високата част на Трихълмието. Имало някога…
Източник: Архитектурата на Възрожденския Пловдив - Φιλιππούπολις, Filibe