Един италиански предприемач е тясно свързан с България – Карло Алберти Вакаро, роден през 1864 г. в Торино. През 1892 г. идва на Първото българско земеделско - промишлено изложение в Пловдив като комисионер на земеделски машини и сечива и след няколко години се заселва в страната.

През 1904 г. се установява в Пловдив, а през 1906 г. е член на Управителния съвет, а след това и директор на „Балканска банка“. През същата година купува тютюневата фабрика „Български орел“ на „Ставридис и синове“ в Пловдив, която прави и първите български пури, рекламирани на първото българско изложение и я превръща в най-модерната от около 60-те подобни фабрики в България.

 В „Орел“ заработва първата у нас машина за правене на цигари с капацитет 20 000 – 25 000 цигари на час – истински преврат в родното тютюнопроизводство.

През 1900 г. във всички тютюневи фабрики в Пловдив се произвеждат цигари. С годините някои фалират и се отказват, други купуват имотите им и продължават. За истинска фабрична система на производство обаче, може да се посочи най-голямата и с най-много машини фабрика на Карло Вакаро. И тъй като има една пренаситеност на фабриките и неимоверно голяма конкуренция, Вакаро инициира учредяването през 1909-та на Безименно акционерно дружество „Съединени тютюневи фабрики“, известно по-късно като „Картел“-а. И то е основано на 1 януари 1910 г. с български, френски и английски капитали.

Целта на картела е концентрация на капитала, централизация на управлението, подобряване на организацията, намаляване на разходите и масирани инвестиции в оборудване. Всичко това трябва да осигури по-голяма рентабилност и печалби.

Обединените фабрики са 52 от общо 58, които се свиват в една юридическа личност. С инвентара на обединените фирми са организирани 4 големи фабрики за тютюневи изделия - в Пловдив (най-голямата в страната), Шумен, Дупница и Хасково. След време и в София, Кърджали, Търново и Плевен, Варна, Шумен, Сливен, Русе.

През 1911 г. „Картела“ организира на съдружнически начала картонажна работилница в Пловдив. Дружеството задоволява 70% от консумацията на тютюневи изделия в страната. Едно рекламно съобщение на „Картела“ в печата казва: „Централното управление на Съединените тютюневи фабрики съобщава на своите многобройни клиенти от всички краища на страната, че е взело мерки всичките му фабрики да произвеждат тютюн и папироси от еднообразни хармани, приготвени предварително за всички фабрики в централния му депозит в Пловдив, откъдето се разпращат на всяка фабрика. По този случай умоляват се всички клиенти на „Картел“ да си вземат бележка, че от която и фабрика да си правят доставките, ще пушат все еднообразни, доброкачествени и ароматични тютюни и папироси. Затова пушете само „Картел“, дето и да намерите тютюните му“.

Патриархалният българин трудно може да приеме от раз картелите, известни още като тръстове или концерни, в които трябва да дадеш капитали, суровини и инвентар срещу „акционерни хартийки“. На Вакаро му отнело 4 години преговори, за да може през 1910 г. в столичната „Славянска беседа“ да се проведе учредителното събрание на акционерното дружество.

В него влизат 52-ма индустриалци, за краткост го наричат „Картел“, така е регистрирана и търговската му марка и хората масово пушат цигари и тютюн „Картел“. Първият председател на дружеството е неговият „локомотив“ Карло Алберти Вакаро – той остава начело до юни 1913 г. Така „Съединени тютюневи фабрики“ става първото крупно индустриално обединение в страната. Произвежда цигари от марките Баучер, Христо Ботев, Дамски, Картел, Картел екстра, Картел в метална кутия (табакера), Златна Арда, Rhodope or, Rhodope argent, Rupel и др. Ликвидирано е през 1947 г.

От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев